Изражението на Дейвид не убягна на Беки. Явно бе в плен на видения за живота, който беше водила дъщеря му — живота, от който той не бе успял да я предпази.
— Дали е удобно да поговорим и с Наташа? За съжаление в настоящата ситуация тя е заподозряна в престъпление, така че вие трябва да останете, Дейвид.
Ема се изправи.
— Ще кажа на Таша да слезе, а после отивам при Оли. Ще ви оставя да работите.
Ръката на Дейвид се стрелна напред и улови Ема.
— Не, Ем. Време е Таша да започне да ни приема като едно цяло — и двамата я подкрепяме и сме на една и съща страна. Ако Оли се е събудил, нека присъства и той.
Беки прочете в очите на Ема колебание. Явно Дейвид също го забеляза.
— Моля те, Ем.
Тя му се усмихна с такова разбиране и топлина, че Беки почувства пристъп на завист.
Той опита да подхване разговор с Чарли и Беки, докато чакаха. Очевидно не беше съсредоточен — ослушваше се кога останалите членове на семейството му ще слязат. Наташа обаче влезе в трапезарията абсолютно тихо. Беше толкова слаба, че босите й стъпала не издадоха нито звук. Просто внезапно изникна с каменно изражение на прага.
За миг появата на това странно момиче накара всички да замлъкнат, но магията се развали, щом чуха Ема да се задава по коридора. Тя последва Наташа през прага, стиснала сънения Оли в прегръдките си. Той на мига се наведе встрани и стисна пуловера на сестра си в опит да привлече вниманието й. Тя не реагира.
— Седни, моля те, Таша — рече Дейвид. — Беки и Чарли искат да поговорите.
Той се обърна към жена си, която бе тръгнала обратно към вратата.
— Ем? Ще останеш, нали?
— Идвам след секунда — само ще донеса нещо за пиене за Оли и за Таша.
Беки се усмихна и поздрави Наташа. Не очакваше отговор и не получи такъв. Момичето седна, дръпна ръкавите на пуловера си върху ръцете си, сведе глава и се заигра със същата разбридана нишка — както беше направило при последната им среща — вторачено в разплитащия се ръкав.
Беки обърна снимките на Наташа с гърба нагоре и ги побутна през масата.
— Би ли погледнала тези снимки, Таша — рече Чарли внимателно.
Наташа вдигна очи към нея. Беки беше убедена, че за секунда — преди щорите отново да се спуснат — мярна ранимост, молба за разбиране.
Момичето сведе глава, за да разгледа снимките. Не е нужно да си детски психолог, за да разпознаеш преминалото по лицето й изражение, каза си Беки. Въпреки че гледаше надолу, Беки забеляза как опули очи за миг, а горните й зъби се впиха в долната устна. След това упорито отказа да погледне присъстващите в очите, като впи своите в чайника в средата на масата.
— Можеш ли да ни разкажеш нещо за това, Таша? — попита Чарли.
Не последва отговор.
— Какво имаше в раницата? Ще ми кажеш ли? — обади се Беки. — Молим те да ни кажеш истината, Таша.
Дейвид се намеси.
— Таша, би ли отговорила на инспектор Робинсън, моля.
Беки не беше сигурна дали е употребил званието й в опит да сплаши Наташа, но не постигна никакъв ефект. Всички потънаха в мълчание; накрая Дейвид погледна Беки, а тя поклати леко глава. Той схвана намека и овладя очевидното си желание да опита да убеди дъщеря си да проговори.
В продължение на около две минути никой не продума.
— Книги.
— Книги? Какви книги — романи, учебници?
— Просто книги.
— Добре. А защо остави раницата си?
— Забравих я.
— Съобщи ли, че е загубена?
Поклащане на главата.
— Чии бяха книгите?
— Мои.
— Какви книги имаш, Таша?
Повдигане на раменете.
— Кое е момчето на гарата, с което говориш? Познаваш ли го?
— Не.
— Защо го заговори тогава?
Повдигане на раменете.
— Таша, знаем, че си се върнала със следващия влак. Всъщност дори не си напуснала гарата. Пристигаш с първия влак, говориш с момчето, оставяш раницата и хващаш влака в обратна посока петнайсет минути по-късно. Защо пътува чак дотам?
— Трябваше да се видя с една приятелка.
— Как се казва тази приятелка?
Настъпи мълчание. Наташа, изглежда, се поколеба дали отново да не вдигне рамене, но явно осъзна, че няма как да не знае името на приятелката си. Запази мълчание няколко дълги секунди.
— Името й е Серина.
— Серина има ли си фамилия?
— Не знам — познавам я просто като Серина.
Разговорът продължи все така. Въртяха се в кръг, в безкрайна спирала. Не успяха да изкопчат нищо повече от нея. Не знаела къде живее въпросната Серина, нямало как да се свърже с нея… Накрая я притиснаха, а тя заяви: