— Да, разбира се. И без съмнение не може да си спомни къде точно.
— Според местните полицаи получава нареждания от някого, но не мислят, че познава този някой лично. Твърдят, че децата пренасят трева, отглеждана някъде в Манчестър. И още нещо… не било изолиран случай — организирано е.
Том очакваше подобен развой на събитията и въздъхна вътрешно. Организираната престъпност беше всекидневие, което струваше на страната милиарди годишно и нанасяше огромни щети на общности и индивиди чрез насилствените си методи, наркотиците и сексуалната експлоатация на деца. Том я ненавиждаше пламенно, както и всички замесени в нея.
Беки го следеше внимателно, затова той изписа безстрастно изражение на лицето си и й даде знак да продължи.
— Показахме на Наташа снимка на другото момче във влака — спомняш ли си го? Онова, което е като млада, малко пълничка версия на Том Круз, преди да си сложи импланти в брадичката. Не само го разпозна, а и това, че разполагаме с негова снимка и че сме я видели да му се усмихва, очевидно я уплаши. Така или иначе от транспортната полиция са на мнение, че него могат да проследят. Забелязван е и преди. Определено двамата с Наташа създават впечатлението, че си разменят съобщение. Надяваме се, че ако и той е част от същата банда, ще открием някаква връзка и ще разберем как се вписва Наташа в пъзела. Всички тези новини обаче ме накараха да се замисля.
Тя се приведе напред и облегна ръце на бюрото му.
— Най-логичното тълкуване на случилото се преди шест години е, че някой е намерил Наташа след катастрофата… била е сладко момиченце и той е решил да я задържи. Защо му е да я пуска сега? Дали е избягала от похитителите си, или те са решили да се отърват от нея? Мислите ми се въртят в кръг, но намесата на дрога хвърля върху първоначалното отвличане доста по-зловеща светлина, не мислиш ли?
Том килна назад стола си, заслушан в хипотезите на Беки, зареял поглед в голата повърхност на бледата бежова стена, съсредоточил мислите си изцяло върху Наташа Джоузеф.
— Да бъдем реалисти, Том… Какви са шансовете представители на някоя организирана престъпна група да се натъкнат на малко момиченце посред тъмна зимна нощ на извънградски път? Хора, които са достатъчно съобразителни, за да доставят трева извън града посредством деца? Какво… били са на излет същата вечер и са се натъкнали на нея? Според мен има по-големи шансове да я удари костенурка от небето.
Том се усмихна.
— Имаш право, но може да я е намерила някоя местна отрепка. Някой на дъното на йерархията. И да е решил, че може да му е от полза — да поиска пари от баща й, за да му я върне невредима. Не звучи толкова нелогично, макар че цялото оживление в полицията по онова време би го принудило да почака, за да има някакви изгледи за успех.
— Казвам само, че ако е живяла с човек, свързан с организираната престъпност на едно или друго ниво, животът й надали е бил розов. Логично би било да се изпълни с огромно облекчение, че вече не е при тях, не мислиш ли? А в момента изглежда така, сякаш едва издържа в родния си дом. — Беки замълча. — Нека обаче пак да се върна към нощта на катастрофата. Ами ако пропускаме нещо очевидно? Ако именно тя е била целта?
— Същото хрумна и на мен, но цел за какво?
Беки повдигна рамене.
— Нямам представа, поне за момента. Каквото и да се е случило, който и да я е отвлякъл, трябва да разберем дали са я пуснали, или е успяла да избяга. Ако е избягала, ще я търсят. Ако е пренасяла наркотици за групата, вероятно знае твърде много. Трябва сериозно да помислим дали това дете не е в опасност.
Наложи се разговорът между Том и Беки да приключи неочаквано — тя си даде сметка, че е време за вечерното обобщение. Том я придружи и седна в дъното на оперативната база, за да чуе прегледа й на уликите около мъртвото момиче, както и насоките, които даде на екипа за следващите им стъпки.
Биваше си я. Беше изчерпателна и изслушваше членовете на екипа си с внимание.
Том се изниза неусетно от залата преди края на срещата, за да даде свобода на Беки. Нямаше какво повече да направи за вечерта, затова взе палтото си и се обади на Лио, за да й каже набързо, че е на път към къщи.
Беше му отнело много време да събере кураж за нова връзка след проваления си брак, но когато се премести в имението в Чешър, Лио Харис, сестрата на една от съседките му там, привлече вниманието му. При този спомен Том се усмихна. Без съмнение беше избрал жената с най-трудния характер и с най-голямата фобия от привързване в цяла Северна Англия. На моменти го обземаше чувството, че никога няма да спечели пълното й доверие; и имаше колебания може ли да живее по този начин. Бащата на Лио обаче дълги години беше водил двойствен живот, с две съпруги, така че недоверието й към мъжете беше разбираемо.