Ема едва успя да се раздели с телефона от страх, че може да пропусне обаждане от Том, но го беше скрила в стаята на Оли — съмняваше се Наташа да влезе там — и беше изключила и звука, и вибрацията. Том бе реагирал веднага, както и беше очаквала. Първо получи съобщение, че вече има достатъчно кредит в телефона, после още едно, в което се интересуваше от охранителната им фирма: дали Дейвид знае кога са идвали за поддръжка за последен път.
Около час по-късно някой звънна на вратата; тя едва успя да превари Дейвид, убедена, че той просто ще отпрати посетителя. На прага стоеше спретнато дребно човече с папка и чанта с инструменти; то обяви, че му трябват петнайсет минути за рутинна проверка на алармената инсталация. Помоли всички да напуснат кухнята, за да провери инфрачервените детектори; Ема забеляза изумлението на Дейвид, че е допуснала това точно в този момент, но просто повдигна рамене и отпусна глава, сякаш му казваше: „Не съм на себе си“. Дейвид протегна ръце, прегърна я и за момент студената празнина в гърдите й се стопли.
След като техникът си тръгна, те отново подхванаха емоционалната борба.
— Наташа, попитах те нещо. Защо правиш това? — повтори Ема, като този път отвори широко уста, за да излее стаеното в гърдите си срещу Наташа.
— Безценното ви бебе ще се прибере съвсем скоро, ако правите каквото ви кажа. След което ще ви оставя на спокойствие. Сега млъквай, ебаси.
Дейвид се закова на място.
— Наташа!
При други обстоятелства потресеният му тон щеше да накара Ема да се усмихне. Момичето беше отвлякло сина му, а той се бе шокирал от пет буквички от азбуката, подредени заедно и произнесени от нея.
— Качвам се горе — обяви Ема. — Ще поседя малко в стаята на Оли. Моля, не се качвайте при мен. Не искам да говоря с никого.
По-скоро усети, отколкото видя с очи, че думите й жегнаха Дейвид, но се налагаше да му даде да разбере, че е нежелан — в противен случай щеше да се опита да бъде с нея, за да я утеши и в същото време да й предложи извинения за поведението на Наташа. Тя не искаше да слуша нескопосаните оправдания, които щеше да измисли в оправдание на действията на дъщеря си, а и не можеше да допусне той да присъства, в случай че се получи нещо от Том.
А надеждите и молитвите й бяха точно за това.
На около километър и половина от дома на семейство Джоузеф, Блу Медоу Хаус, Том чакаше Беки в колата си в една отбивка край пътя. Беше я изпратил да огледа всички пътчета в близост до къщата за нещо необичайно, преди той да се приближи. Трябваше да избере място, което да е достъпно и пеш за Ема, тъй като бе убеден, че нарежданията на Наташа са да не им позволява да се качват в колите си.
Джил се обади и съобщи, че е открил подслушвателни устройства в кухнята, в дневната и в спалнята на Дейвид и Ема. Том не нареди премахването им: трябваше да ги оставят на място, сякаш всичко върви по план.
Според Джил ставаше дума за GPS устройства, които се активират при шум. На теория полицаите би трябвало да са в състояние да проследят сигнала от къщата до приемника и да установят местонахождението му. В случая обаче си имаха работа с изключителни професионалисти, които без съмнение бяха прибягнали до някаква техника с предпазни функции.
Том трябваше да установи дали не наблюдават къщата отвън. Полята около Блу Медоу Хаус не предлагаха кой знае какво прикритие за наблюдателя, но той знаеше отлично, че при подобна операция не е изключено някой от похитителите да се спотайва с часове легнал в царевичното поле, за да наглежда къщата. Затова поръча хеликоптер с инфрачервени детектори, който да обиколи района. Новините бяха добри. В полето не се криеше никой.
Черният голф на Беки се плъзна в отбивката зад петгодишното тъмносиньо БМВ — колата, която ползваше служебно — тя притича до вратата от другата страна и се качи до него.
— Навън е страшен студ. На мястото на Ема не бих излязла да се видя с теб. В колата ли ще я изчакаш?
— Би било прекрасно — въздъхна Том. — Но ако я забележат да се качва в кола, всичко ще приключи. Ще се срещнем в горичката по-надолу по пътя след къщата.
— Вече се мръква. Доста смело — да излезе сама в мрачната гора, не мислиш ли?