Той набра делово номера й от служебния телефон.
— Извинявай — обясни. — Другият ми телефон трябва да бъде свободен.
— Нещо с Люси? — попита тя с тревога в гласа.
Двете с Люси се бяха срещали няколко пъти; разбираха се все по-добре. В началото дъщеря му поддържаше известна дистанция, но Лио прояви разбиране за възможните причини.
— Не, не се тревожи. По работа е, но не мога да ти кажа повече. Съжалявам.
Замълчаха за кратко — сякаш за миг тя се усъмни в казаното от него. Това неочаквано го подразни, макар че следващите й думи не издадоха нищо такова.
— Интересува ме само дали да изпробвам ограничените си умения и да опитам да приготвя нещо за вечеря — обясни тя.
Кулинарните й умения бяха почти катастрофални, но Том реши да не прекалява.
— Би било прекрасно да ми сготвиш нещо, но има сериозна вероятност тази вечер изобщо да не стигна до вкъщи. А и да стигна, ще бъде доста след полунощ.
— Какво става? Мислех, че текущите ти случаи са под контрол?
— Ха… За съжаление престъпността в Манчестър е неуморна. Изключено е човек да разчисти случаите си, съвсем сериозно. Тъкмо решаваш, че си овладял положението, и ще се намери някой гад, който да извърши нещо лошо. В случая обаче положението е друго. Трябва да остана и да се погрижа за него. Извинявай — повтори той.
— Само че няма да ми кажеш за какво става дума?
— Не мога.
— Е, добре. И без това имам доста за четене. Въпросът е тук ли да остана — у вас съм, или да се прибера вкъщи?
— Да кажем така: надявам се и се моля, че ако изобщо се прибера — подчертай дебело думата „ако“ — ще заваря топлото ти голо тяло в леглото. Как ти звучи?
От другата страна долетя тихичък смях. „Така е по-добре“, помисли си той.
— Добре, събуди ме, щом се прибереш. И аз нямам нищо против да усетя твоето топло голо тяло, ако държиш да знаеш.
За момент мислите за Джак и Оли се изпариха от ума му и той си представи дългата, тъмна коса на Лио по възглавницата и красивото й, атлетично тяло, очакващо го в леглото.
— Защо се умълча, Том? — подхвърли тя със следа от смеха в гласа си. — Радвам се, че те разведрих. Звучеше много начумерен в началото. О… преди да затворим, имаш съобщение на секретаря. Да ти го пусна ли?
Умът на Том неумолимо се беше завърнал към случая.
— Да, моля — отвърна той.
Чу стъпките на Лио по голия дъсчен под в антрето, които омекнаха, щом стъпи на килима. После нещо щракна.
— Това е съобщение за господин Том Дъглас. Името ми е Раул Шартри. Обаждам се от Швейцария, от „Хонегер, Уис и С-ие“. Получихме питането ви относно сметката с начални цифри и букви: 53696C766. Изглежда вие сте наследникът, упоменат в сметката. Въпреки това има някои нередности около самата сметка, които трябва да обсъдим с вас, преди да продължим нататък. Моля, свържете се с мен на +44 43 733 5360 при първа възможност. Държа да говорим възможно най-скоро, господин Дъглас, така че може да ме потърсите по всяко време.
30
Нощта беше съвсем притихнала; Ема различаваше тънкия сърп на луната и блещукащите звезди през прозореца в стаята на Оли. Държеше той да е отворен, с дръпнати встрани завеси. Изпитваше нужда да вижда небето и луната, които бяха и над Оли, да вдъхва въздуха, който дишаше и той, където и да се намираше. Имаше чувството, че ако спусне завесите, се затваря в утешителен пашкул, в който синът й отсъства — затова ги бе разтворила максимално с желанието да позволи на звездите да отразят мислите и обичта й и да ги препратят към малкото й момченце.
Нощта я бе заварила в леглото, до Дейвид, с надеждата, че двамата ще си бъдат утеха, но това се беше оказало по-трудно от очакваното. Нима можеше да прояви съпричастност към чувствата, които той хранеше към дъщеря си… към момичето, което беше отвлякло Оли? Сякаш ги делеше пропаст, широка цял километър.
Накрая той се унесе в неспокоен сън. Това изненада Ема, но й беше ясно, че е изтощен, а по дъха му се досети, че е прибягнал до няколко глътки бренди, за да притъпи болката. След като научиха, че „нещото“ ще се случи на следващия ден, нямаше причини Дейвид да устоява повече на изкусителната глътка алкохол. Ема обаче не можеше да пие. Ами ако Оли има нужда от нея?
Трябваше да се чувства близо до сина си. Мястото, на което искаше да бъде всъщност, беше стаята на Оли, затова щом се увери, че Дейвид спи, напусна леглото им и се озова там, където се чувстваше най-близо до сина си.
Ема се замисли какво ли минава през главата на Наташа в момента. Беше толкова трудно да свърже малкото, крехко на вид момиче с думите му — че не могат да го уплашат с нищо.