— Нали всичко е под контрол, Шели? Ти изяви желанието да се заемеш, не забравяй. Имаше и други варианти, обаче ти настоя, че така щяло да стане по-лесно. Какво се мъти в тая твоя главичка?
Наташа го погледна безизразно.
— Нищо. Приятно е да го гледам как се мъчи. Само че Оли не е виновен. Мило бебе е. Кой го гледа?
— Да, бе, ей сега щях да ти кажа, и да знаех. Ние си гледаме нашата част, те — тяхната.
Той я тръсна отново, по-силно.
— Предупредих те да не използваш името на малкия! Казвай му просто „бебето“, ясно ли е? Всичко приключва утре вечер, после ще си дойдеш вкъщи. Обаче ако се издъниш, съм свършен. Сещаш се какво те чака тогава, нали?
— Няма да се издъня. Знам какво правя.
— Хубаво, но запомни едно: от всички ни познават единствено теб. Ако нещо се обърка, изчезвам яко дим още преди да си пропяла. А ти заминаваш в затвора. При това няма да те жалят. За отвличане присъдата е доживотна, нали знаеш?
Той я пусна и я блъсна назад. Наташа залитна, но не каза нищо. Мъжът продължи:
— Тая задача е златна мина, а сме на финалната права. Утре ще ти кажат каква е следващата стъпка. Щом приключим, си тръгваш и няма да ти се наложи да го видиш повече, Шели. Никога няма да те намерят.
За кого говореше? Кого нямаше да види повече тя? Оли? Дейвид? Някой друг?
Едно обаче беше ясно. Мръсникът, който Наташа искаше да страда, беше Дейвид. Защо го ненавиждаше толкова?
Мъжът — Рори — отново говореше. Ема се приведе напред…
Една клонка изпука под крака й и звукът проехтя като изстрел в смълчаната гора.
Мъжът мигновено врътна глава и закова очи точно в дървото, зад което се криеше Ема; тук обаче беше по-тъмно, отколкото на поляната, и тя беше сигурна, че не я вижда. Той пое към нея; за миг я обзе желанието да се изправи и да побегне. Нямаше да я хване — беше твърде тлъст. Само че щеше да разбере, че го е видяла, а тя нямаше представа до какво щеше да доведе това за Оли.
Онзи вече беше доста близо.
— Рори! — изшептя Наташа припряно. — По-добре да се връщам.
Той се обърна.
— Нещо изшава там. Не чу ли?
Наташа поклати глава.
— Тук всичко шава. В полето сме. Просто не си свикнал. Сигурно е заек или нещо подобно. Виж, трябва да тръгвам. Ема е страшна крава. Обикаля из къщата посред нощ — може да забележи, че ме няма.
Рори се обърна и пое обратно към нея. Протегна месестата си ръка, стисна я плътно около гърлото й и вдигна тялото й във въздуха. После го опря в едно дърво.
Наташа задращи зад себе си в опит да се хване за нещо, протегна пръстите на краката си, но не успя да достигне земята. Докато се опитваше да си поеме дъх, в очите й проблесна паника, а от гърлото й се разнесе хриптене. Ако онзи не я пуснеше скоро, щеше да се наложи Ема да се намеси.
— Хората над мен не са толкова милозливи като мен, нали знаеш? — каза той.
Опряла глава в грапавата кора, Наташа изви очи, сякаш се страхуваше от злобата, изписана на лицето на похитителя й.
— По-добре не ги ядосвай. В сравнение с тях съм като котенце. Така че си свърши работата, не се ебавай с мене и внимавай в картинката!
Той отпусна леко хватката си и главата й се килна напред. Рори стисна пак и блъсна мощно тила й в дървото. После навря лице в нейното и пъргаво дръпна ръка. Момичето се стовари на земята, но на мига скочи на крака с инстинкта на боец, решен да избегне задаващия се ритник.
— Сега се омитай, преди да са се усетили!
Наташа понечи да вдигне ръка, навярно за да разтрие врата си… но после размисли. Хвърли прощален уплашен поглед на мъжа, обърна се и се скри в нощта със сведена глава и прегърбени рамене.
Ема не помръдна. Мъжът проследи с очи момичето, изплю се отново на земята, а после се завъртя и пое в обратната посока.
Повече от всичко на света й се искаше да намери някой дебел клон, да се спусне след него и да го халоса с всички сили, след което да го притисне и да го принуди да й каже къде е Оли. Само че нямаше никакъв шанс. Мъжът беше два пъти по-едър от нея, а и тя имаше чувството, че не би се поколебал да й счупи врата, ако прецени, че представлява заплаха. Можеше обаче да направи друго — да го проследи и да запише регистрационния му номер; нямаше как да е стигнал дотук по друг начин освен с кола.
Тя се запромъква по края на горичката и се насочи към пътя, възнамерявайки да се скрие в началото на дърветата и да изчака този Рори да мине покрай нея.
Внезапно зад гърба й изрева двигател. Тя се хвърли на земята, за да не я забележат на ослепителната светлина на фара, после проследи изстрелялия се покрай нея мощен мотоциклет. Не успя да различи регистрационния номер през рязко свилите се зеници на очите си. Моторът се скри в далечината.