31
— Мамка му — пророни Ема, щом натисна дръжката на задната врата.
Наташа явно бе влязла оттук и беше заключила след себе си. Което беше съвсем логично, каза си Ема. Тя седна на разклатената стара градинска пейка и изчака сърцето й да спре да блъска, за да помисли как да постъпи.
Ами ако ме е видяла?
Решението да проследи Наташа бе рисковано, но й беше разкрило едно име. Нямаше фамилия, но „Рори“ не беше често срещано; Ема се помоли наум то да значи нещо за Том. Трябваше да значи нещо. Беше единствената следа, с която разполагаха.
Тя потрепери.
Къде си, прекрасен мой Оли? На топло ли си?
Притъпената тъга по детето прерасна в остра болка и тя обви здраво тялото си с ръце, заклати се напред-назад в опит да укроти агонията, а от сухите й устни се откъсна тих стон. Повтаряше наум всяка думичка, която беше чула, всичко, което знаеше, чудеше се дали не пропуска някаква следа, нещо, което би я отвело при Оли… Накрая умът й изтръпна и се изпразни.
Нямаше представа от колко време беше навън, но не можеше да дочака сутринта тук. Цялото й тяло вече се тресеше неудържимо, а не би била от полза за Оли, ако се разболее.
Как обаче да се прибере в къщата? Дейвид й бе споменавал, че е скрил някъде резервен ключ, в случай че се заключат отвън, но не можеше да си спомни къде точно.
Заля я вълна на безнадеждност и тя отново посегна към задната врата. Тя се отвори в мига, щом я докосна.
Как?
Убедена беше, че я е заварила заключена. Явно премръзналите й пръсти не бяха натиснали достатъчно силно дръжката.
Отвори широко вратата и влезе в топлата кухня. Изу чехлите си и изчака подовото отопление да поразтопи вледенените й крака. Не пусна и една лампа. Ярките крушки щяха да блеснат в двора; Наташа можеше да ги забележи.
Ема можеше да се ориентира из кухнята си и опипом; тя стигна до електрическата кана и я включи. Докато каната работеше, индикаторът светеше в синьо; на неговата светлина Ема различи чашите на полицата над каната. Взе една и се обърна към хладилника.
Чашата се изхлузи от ръцете й и се пръсна на парчета на плочките на пода. Точно зад нея, на не повече от метър, стоеше Наташа. В сиво-зелените й очи светеше по една яркосиня точица, отражение на лампичката на чайника. Беше сложила пръст на устните си.
Сърцето на Ема подскочи в гърдите й. Водата завря, лампичката угасна и кухнята отново потъна в мрак. Наташа протегна ръка, стисна ръкава на Ема и я затегли през прага на кухнята към антрето. Вратата се затвори тихо.
— Боже мили, Наташа… какво правиш тук в тъмното? — прошепна Ема прегракнало.
— Защо ме проследи?
— За какво говориш? Имах нужда от свеж въздух, затова излязох за малко навън. Нали не очакваш да легна да спя, след като отвлече сина ми?
Наташа се намираше на сантиметри от лицето на Ема; струйката светлина от горната площадка бе нашарила в сиво скулите й, оставяйки очите и устните й в мрак.
— Явно изобщо не осъзнаваш какво щеше да стане, ако те беше хванал, че ни гледаш и подслушваш! Знаеш ли какво щеше да направи, ако те беше намерил?
Ема поклати глава.
— Нима може да направи нещо по-ужасно от вече извършеното?
Наташа почти долепи лице до нейното.
— Щеше да те убие, кучко тъпа — прошепна тя.
Ема се облещи насреща й.
— Наистина не схващаш! Тези хора са склонни да убият човек, дори само да обиди съпругите им. А ти го чу да признава, че е отвлякъл детето ти. Как щеше да постъпи според теб?
— И защо това те вълнува толкова, Таша? — попита Ема, внезапно осъзнала глупостта на постъпката си.
— Не ме вълнува. Само че ако те беше убил, щеше да има свидетел. Аз. А те не обичат свидетелите. Усложняват нещата.
Ема обърна лице към кухнята, за да скрие от Наташа страха в очите си. Заговори с гръб към нея.
— А какво би си помислил, ако научи, че си го излъгала? Защо премълча, че от полицията имат твой запис от камерите? Сигурно и това не би му се харесало, нали?
Единствено тиктакането на часовника в антрето нарушаваше възцарилото се мълчание.
— Просто запомни: спасих ти живота. Повече няма да го правя.
Въздухът зад Ема се раздвижи. Наташа изчезна.
32
Минаваше два часът сутринта, когато Том отключи входа на едуардианската къща близнак и пое тихо нагоре. Отвори вратата на спалнята и завари Лио в леглото — както се беше надявал; тя имаше навика да придърпва завивката до подмишниците си, оставяйки ръцете отгоре, а краката й се подаваха от едната страна.
Том предпочете да се изкъпе в общата баня, а не в тази до спалнята, за да не я безпокои. Извади ключовете и телефоните си от джобовете и ги пусна тихо на скрина. Мисълта да се съблече, да пропълзи в леглото и нежно да пробуди Лио от кроткия й сън го изкушаваше, но искаше да си вземе горещ душ, за да отмие част от мръсотията, която денят бе натрупал отгоре му. А и след близо двайсет часа в едни и същи дрехи душът беше необходимост, а не само желание.