— Всичко е наред, Ем. Ще се справя. Знам, че мога. Но ако опитите да спечелиш Таша ще помогнат да се почувстваш по-добре, с теб съм.
Ема го стисна в прегръдките си. Нуждаеше се да почувства ръцете му около себе си. Отказваше да изостави всичко, което бяха изградили заедно, но въпреки че тялото му беше плътно до нейното, усети зараждащата се помежду им стена. Загложди я подозрението, че Дейвид знае какво се канят да поискат тези хора, както и категоричното убеждение, че той премълчава нещо.
34
Ранните утринни часове бяха донесли неочаквани резултати за екипа на Том. До 4 часа всички бяха получили инструкции и бяха изготвили план за действие.
Съсредоточиха усилията си върху името Рори, особено в съчетание с мотоциклет. Том отчаяно искаше да прегледа базата данни на полицията, за да потърси някого с това име с криминално досие, но се налагаше да се въздържи от работата на компютър. Ако някой в полицията работеше за бандата, проверката на името Рори щеше да привлече вниманието. Не можеше да поеме подобен риск.
Двамата с Беки си дадоха сметка, че им е нужен човек от отдела за борба с организираната престъпност — някой с опит в работата с наркотици и дилъри. Макар и недостатъчни като улики, поведението на Наташа във влака и подозрението, че е въвлечена в разпространението на дрога, все пак загатваха, че е свързана с престъпна банда, затова Филипа им препоръча свой колега от времето си като инспектор: сержант Анди Хюс. В продължение на няколко години Анди бе работил под прикритие и тъкмо се бе завърнал на малко по-безопасната позиция на редови инспектор. Беше обръснал брадата си, косата му бе подстригана до половин сантиметър, а тялото му бе стегнато от часове тренировки… Беше просто неузнаваем, или поне се надяваше. Напрежението от ролята, която бе изпълнявал толкова време, можеше да бъде забелязано само в дъното на тъмнокафявите му очи.
Включването му в екипа донесе резултати на мига, щом Том описа човека, когото Ема бе видяла с Наташа.
— Мисля, че знам кой е, сър — рече Анди. — Почти съм убеден, че става дума за Рори Слейтър — от района на Кадисхед. Живее в голяма, занемарена викторианска къща с жена си — тя се казва Дона — и огромна сюрия деца. Той е дребна риба — отговаря само за разпространението. Не беше от хората, които следях, но сме се срещали. Убеден съм, че се страхува до смърт от човека, който му дърпа струните. Съжалявам да го кажа, но бандата е сериозна.
— Как според теб е попаднал на Наташа? — попита Беки.
Анди поклати глава.
— Не знам. Най-вероятно някоя отрепка я е намерила и е решила, че може да се окаже полезна. Може да се е надявал, че ще обявят награда за намирането й или нещо подобно, тоест очаквал е да изкара някакви пари. Това обаче не се е случило и тя е останала при него. Би било пълно безразсъдство да започне да изнудва баща й за пари по онова време: Дейвид Джоузеф е бил плътно заобиколен от полиция. В къщата на Рори има толкова деца, че едно повече не би направило впечатление на никого — половината не си губят времето с баналности, като училище например. Сигурен съм, че им намира други занимания.
Разкритието бележеше сериозен напредък, но носеше и разочарованието — макар и очаквано — че Рори Слейтър се намира на дъното на хранителната пирамида, поне в йерархията на бандата.
Според Ема Рори беше заявил, че Оли не е при него. Том обаче смяташе, че е жизненоважно да проникнат в дома му. Трябваше да е абсолютно сигурен, че Оли го няма, а в същото време не можеше да поеме риска да се издаде пред престъпниците със заповед за открит обиск. Налагаше се да подходи по-деликатно.
Решиха да сложат семейство Слейтър под наблюдение; Беки се зае с подготовката на операцията.
— Анди, има ли опасност Слейтър да те разпознае, ако го посетиш като инспектор, разследващ нещо, свързано с децата? — попита Том.
— Не… Докато бях под прикритие, дори собствената ми майка не можеше да ме разпознае. Носех контактни лещи, за да променя цвета на очите си. И далеч по-интелигентен човек от Рори Слейтър — който впрочем дори не се е запознавал с мен — не би разпознал в мен оня пияница, с когото е бил в кръчмата няколко пъти. Не е чувал и гласа ми.
— Добре, ще организираме екип за наблюдение, но ми се ще да усетя каква е обстановката вътре в къщата, а и сме длъжни да проверим дали Оли не е там. Това определено ще ни улесни. Ще ти сложим микрофон, за да можем да слушаме, Анди. Нещо против?
Анди повдигна нехайно рамене — явно подобна задача беше нищо работа за него.