Властното отношение на Филипа понякога го дразнеше, макар че по принцип просто приемаше, че началникът е тя. Днес обаче нямаше време за любезности.
— Не, не може да го отложим. Обади ми се ръководителят на операции на „Титан“. След час, моля.
И затвори. „Титан“ беше името на Северозападния регионален отдел по организираната престъпност. Какво биха могли да искат от него, по дяволите?
— Мамка му — измърмори Том.
37
Единствените звуци бяха птичите песни, някакъв трактор в далечината и жвакането на три чифта ботуши по пътеката, която изведнъж се бе преобразила в мочурище. Никой не бе проговорил, откакто Наташа направи шокиращото разкритие, че майка й е извикала името „Джак“; и тримата бяха потънали в собствените си мисли.
Ема не знаеше какво мисли Дейвид, но можеше да предположи. Защо Каролайн би извикала името на друг мъж в мига преди катастрофата? Кой беше този Джак? Още докато се чудеше, усети ледена тръпка по гърба си. Джак не беше чак толкова често срещано име. Ако ставаше дума за нейния Джак, защо се беше обадил на Каролайн? И какво й беше казал?
Очевидният смут на Дейвид бе обясним; самата тя също беше стъписана. Каролайн бе катастрофирала по-малко от седмица преди смъртта на Джак, дни преди Ема да получи прощалното му писмо. Не че тя го беше приела за такова, когато пристигна. Думите му издаваха, че е потънал в някаква форма на самосъжаление; отвратена от начина, по който я бе зарязал няколко месеца по-рано, Ема го прие като апел за съчувствие за всички грешки, които беше допуснал в живота си. И реши, че няма да го намери у нея. Можеше да си гледа работата.
После Джак загина, а тя проумя, че е трябвало да предприеме нещо след получаването на писмото — да се обади на Том, да позвъни на Джак, да поговорят… каквото и да било. Отвращението й от отношението му към нея не значеше, че му мисли злото.
Така и не проумя решението му за Мелиса обаче, жената, която изскочи от нищото и прекара последните шест месеца от живота на Джак с него. До ден-днешен Мелиса си оставаше едно от двете парчета от пъзела на връзката им, които се изплъзваха на логиката й. Самоубийството му беше другото.
Ема потъна толкова дълбоко в мислите си, че за момент загуби представа какво беше важно тук и сега. Погледна Наташа; в очите й проблясваше колебание и тя изпита крехка надежда. Все още имаше чувството, че някой беше бръкнал с ръка в гърдите й и бе изтръгнал сърцето й, но в периферията на ума й затуптя едва доловим оптимизъм.
— Добре ли си, Ем? — обади се Дейвид.
Тя го погледна над главата на Наташа и кимна.
— Мислиш ли, че е бил моят Джак? — попита, макар че знаеше отговора още преди той да отвори уста.
— Не се сещам кой друг би могъл да бъде, но нямам представа защо би позвънил на Каролайн.
— Имаха ли връзка?
Дейвид врътна рязко глава.
— Моля?
Ема затвори очи за секунда. Беше формулирала лошо въпроса си. Трябваше да се досети, че Дейвид ще чуе единствено думата „връзка“.
— Искам да кажа, откъде се познаваха и как така са били толкова близки, че той да има телефонния й номер?
Донякъде успокоен, Дейвид продължи още няколко метра напред, преди да отговори. Ако се окажеше, че Каролайн е имала връзка с Джак, новината би го сломила… както и нея.
— Знаеш, че се грижеше за компютърната защита в работата ми, нали? — рече след известно време и се обърна към нея.
— Разбира се… Нали така се запознах с теб и с Каролайн по благотворителните събития. Никога не съм подозирала, че двамата с Джак са близки — дотам, че да си разменят телефоните.
— Да, аз също — пророни Дейвид.
— Кой се запозна с него първи? Каролайн или ти?
— Аз. Отидох на един семинар за интернет защита. Той беше основният лектор и доста ме впечатли. Затова, когато се наложи да обновя системата в офиса няколко месеца по-късно, се обадих на него.
Наташа продължаваше напред, навела глава, изгубена в мислите си. За момента можеха да я оставят на собствените й грижи.
— А Каролайн? — попита Ема предпазливо.
— Отбиваше се в офиса един-два пъти седмично, понякога и по-често. След като Таша тръгна на училище, се чудеше какво да прави. Не беше особено социална, не знам дали ме разбираш. Не обичаше да ходи на фитнес и други подобни, но казваше, че се побърква да седи цял ден вкъщи. Затова идваше до града, разхождаше се по магазините, след което идваше в офиса за около час. Джак се отбиваше през няколко дни, за да провери напредъка на екипа си, само че това беше доста преди катастрофата на Каролайн. По времето, когато тя загина, той вече беше продал компанията си и от месеци не го бяхме виждали по публични събития. Може би след раздялата ви са престанали да го интересуват толкова. Само че не мога да си обясня защо е имал телефона на Каролайн.