Ема се замисли за миг.
— Ако трябва да предполагам, бих казала, че докато е работел за теб, се е възползвал от възможността да се сдобие с всички телефони, свързани с теб. Той обичаше да трупа информация. „Информацията е императрица“, така казваше. Затова не съм учудена, че е имал номера й. По-странното е, че от полицията не са проследили обаждането до него.
— Знаеха, че някой й е позвънил точно преди катастрофата, но казаха, че е от номер с предплатена карта.
Ема поклати глава. Стремежът към потайност на Джак понякога приемаше нелепи измерения. Тя с радост установи, че разговорът с Дейвид за Джак я бе разсеял за миг, но не след дълго болезнената празнина в гърдите й се завърна. Каролайн и Джак бяха мъртви. Скърбяха за тях, но болката от загубата им беше нищо в сравнение със страха й за Оли.
Пред тях Наташа внезапно бръкна в джоба на полара, извади мобилния и го допря до ухото си. Дейвид и Ема се втурнаха напред като един.
Тя се обърна към тях и вдигна ръка в недвусмислен знак да спрат, след което вдигна пръст пред устните си.
— Здравей, Рори — каза и впери очи в краката си.
После вдигна бавно глава и се вторачи в Ема и Дейвид. Очите й се облещиха, а зениците й се разшириха.
— Фин — каза тя. — Аз…
Бяха на два метра от нея и чуваха дрезгавите тонове на гласа от другата страна, но не можеха да различат думите. В него се таеше студена злоба.
— Фин, не съм им казвала нищо. Дори не съм споменавала Рори.
Дейвид пое напред и протегна ръка, за да вземе телефона на Таша, но момичето диво разтръска глава.
— Съжалявам, че не казах на Рори, че са ме видели. Знам, че трябваше, за да може той да промени маршрута. Наистина съжалявам… страх ме беше, че ще се ядоса.
Гласът й беше прераснал в шепот, а очите й плуваха в сълзи.
— Не, Фин, не! Заклевам се — от полицията не знаят нищо за бебето. Не наранявай Оли, Фин.
Прошепна последните си думи толкова тихо, че мъжът отсреща надали ги беше чул. Само че бяха изречени от сърце.
Тя продължи да слуша още няколко минути, затвори и коленете й омекнаха. Дейвид я улови и я сложи да седне край пътеката.
— Какво има, Таша? Какво става? Кой е Фин и какво иска?
Ема едва успя да се сдържи да не я разтърси. Посегна да я сграбчи за раменете, но когато надникна в почернелите й от страх очи, отпусна ръце угрижено и я погали.
— Кой знае какво ще направят с мен сега. Беше права… за онова, което ми каза снощи. Трябваше да кажа на Рори за камерите. Фин твърди, че от полицията го извикали на разпит.
— Чудесно — рече Ема. — Изглеждаше пълен мръсник. Това е за добро, нали така?
— „Изглеждаше“?
Разговорът им очевидно беше объркал Дейвид, но нито Ема, нито Наташа му обърнаха внимание. Сега не беше моментът за пространни обяснения.
— Много ясно, че не е за добро. Вече не ми вярват. Което значи, че вероятно ще умра. Сега планът може да се обърка, не схващаш ли? И всичко е заради мен.
— Ами Оли? — попита Ема. — Какво значи това за Оли?
Наташа отново поклати глава.
— Нещата се промениха. Не знаят дали е безопасно да довършат плана. Ако нещо се обърка, с мен е свършено. Фин очаква решението на шефа. Не знам кой е той — като сянка е. Мисля, че дори Рори не знае.
— Какъв е „планът“, Таша? — попита Ема. — Не може ли просто да им дадем пари и да си върнем Оли?
Таша обаче не я слушаше.
— Всичко трябваше да приключи днес. Вие щяхте да си получите Оли, а аз — да се прибера у дома.
Тя отпусна глава, а сълзите рукнаха свободно по крачолите на дънките й.
Ема клекна на калната пътека.
— Не искаме да ходиш никъде, Таша. Искаме просто да си върнем Оли. Обаче държим и ти да останеш с нас. Няма да те изоставим.
— О, ще го направите. Сега мислите друго, но ще го направите.
Ема вдигна очи към Дейвид. На бледото слънце бръчките по лицето му изглеждаха толкова дълбоки, че сякаш се бе състарил с двайсет години. Тя се обърна към Наташа и сложи ръце на раменете й.
— Няма, Таша. Кълна се, че няма да те пуснем да си идеш.
Наташа ронеше сълзи, а цялото й тяло се тресеше от спазмите. Беше покрила очи с ръце.
— Ще ме пуснете, ясно е. Не схващаш ли? Знам, че искаш Оли, както знам, че никой никога не е искал мен. Дори Рори не се интересува от самата мен, а само от онова, което върша за него.
Дейвид падна на колене в калта.