Филипа се намеси:
— Двамата нямахме време да обсъдим интереса ви към Слейтър, Том. Доколкото разбирам, той е изплувал на радара ви току-що?
— Точно така, в малките часове тази нощ. — Том се обърна към Грийн. — Само че вече не става дума само за изчезналото момиче. Слейтър е замесен в отвличането на бебе, господин Грийн.
Том знаеше отлично, че детският живот има предимство пред почти всичко, включително и пред организираната престъпност.
— Мамка му — измърмори Грийн.
За момент в кабинета се възцари мълчание.
— Наблюдаваме конкретно тази група от доста време — поде Грийн. — Научихме, че Слейтър е част от нея, имаме улики и срещу човек по-нагоре по веригата — Финбар — или „Фин“ Макгинес. Бияч и пълен социопат.
Той се наведе към бюрото и отпи от чашата с вода, после продължи:
— Макгинес излезе от затвора преди около осем години — бил шофьор при въоръжен грабеж — но в общи линии, изглежда, не се замесва в нищо. Жена му държи камионетка за бургери в Солфорд, която е страшно популярна. Знаем, че Слейтър получава дрогата за продажба от камионетката за бургери на Макгинес, но искаме да проследим канала за доставки от там нагоре. Фин Макгинес е изключително потаен, но всява ужас у всички. Въздържахме се от действия относно камионетката, преди да сме в състояние да стигнем до тартора — човека, който ръководи парада. Смятаме, че вече сме близо.
Том сподели онова, което знаеше за Слейтър, както и за участието му в отвличането на Оли Джоузеф.
— Нищо от казаното дотук не ме изненадва, Том. Дейността на бандата е изключително добре организирана, но се възползват и от удобни случаи — продължи Грийн. — Имат „предприемачески“ нюх. Търгуват с дрога, оръжие, жени — с всичко, което може да бъде продадено на улицата. А ако се натъкнат на удобен случай — на нещо по-необичайно, ще се възползват.
— И според вас в момента се случва точно това, така ли? — попита Филипа.
— Сигурни сме, че е така, макар да не знаем какво точно. Имаме ЧИП. Работи за тях, но в момента може да разкрие само малка част от картината. Скоро ще сподели повече. От няколко дни е в готовност.
Личното мнение на Том за термина ЧИП, тоест „човешки източник под прикритие“, беше, че е абсурден. Той предпочиташе далеч повече думата „информатор“ или дори „доносник“, но между четирите стени на Филипа политическата коректност имаше пълната власт.
— Дали има връзка между отвличането и въпросната операция? — поинтересува се Филипа.
— Не е изключено — отвърна Том.
Той сподели с Пол Грийн повече подробности около отвличането на малкия Оли, както и мнението, че мотивът надали са парите.
— Отвличане с цел изнудване — рече Грийн. — Звучи точно в стила на тази сган.
— Според нашата информация онова, което ще поискат от Дейвид Джоузеф, ще се случи днес. После бебето ще бъде върнато живо и здраво, надяваме се. Предвид разписанието, което ви е спуснал вашият ЧИП, има вероятност двете да са свързани. Какво друго знаем?
На вратата се почука. Филипа излая: „Чакай“, но вратата се отвори и Беки надзърна вътре.
— Много извинявайте, госпожо — каза тя леко притеснено, — но се нуждаем от Том. Преди десет минути от транспортната полиция са арестували момчето, на което Наташа се усмихна във влака; прибрали са за разпит и Рори Слейтър, защото бил на гарата, за да го посрещне.
От гърдите на Пол Грийн се откъсна стон. Том му съчувстваше. Имаше риск години разследване да заминат в канала. Разбира се, информацията за отвличането не беше споделена с транспортната полиция, тоест те все още смятаха, че целта е да установят кой е похитителят на Наташа.
— Уведомиха ме веднага — каза Беки, — затова ги предупредих в никакъв случай да не споменават Наташа Джоузеф. Да се надяваме, че ще ме послушат, иначе ще загазим.
39
Страхът беше стар познайник на Наташа. Повече от шест години беше всекидневие за нея: страхът да не ядоса Рори; страхът да не я хванат, докато краде; страхът, че животът й никога няма да се оправи. Сега обаче беше достигнал до съвсем ново ниво. Гадеше й се. Знаеше какво става с хората, предали доверието на Фин. Веднъж дори бе видяла със собствените си очи, след като попадна на погрешното място. Ема и Дейвид обаче отказваха да й повярват. Колко наивни бяха.
Така или иначе, и двамата не говореха с нея. Не знаеха какво да й кажат. Разбираемо беше. Само че това беше непредвидено. В плана не влизаше да я е грижа за тях — за Ема, за Оли, най-малкото за Дейвид. Беше се включила в тази операция, защото повече от всичко искаше баща й да добие някаква представа за живота, който е принудена да живее тя. Едва после й казаха за наградата — още година, преди да се наложи да иде при Джули. Беше готова на всичко за това.