Тя сложи пръст върху устните си и отвори вратата на банята. Отиде бързо до скрина. Спомняше си, че беше прибрала в него един дълъг лазурносин суитшърт с цип. Не го слагаше често, защото й беше голям. Смущението в очите на съпруга й беше непоносимо, но той й го спести — излезе от спалнята и тихо затвори вратата. Ема си позволи лукса да поседне за две минути на леглото, за да успокои нервите си. После се изправи и го последва. На вратата спря.
Въпреки че сърцето и душата й бяха заети с мислите за Оли и неговата безопасност, знаеше, че ще се наложи да поговори с Том и за Джак. Разкритието на Наташа, че човекът, обадил се на Каролайн точно преди смъртта й, се казва Джак, не й даваше мира. Тя се пресегна и свали старата кутия за обувки от гардероба. Отвори я и взе да рови вътре, докато ръката й не напипа онова, което търсеше. Извади два листа хартия, сгъна ги внимателно и ги пусна в чантата си заедно с телефона.
„Второ действие“, помисли си на слизане и преглътна твърдата буца страх в гърлото си.
В кухнята цареше тишина. Тя отиде до хладилника и отвори вратата.
— Така… — рече отривисто. — Таша каза, че днес няма да стане нищо. Да се надяваме обаче, че Оли ще се върне утре. Нужно ми е да го вярвам. Трябва да убедя самата себе си, че е на гости на баба и дядо за два дни, иначе няма да мога да дишам. А и трябва да се храним. Нямаме нищо за ядене, нито мляко, нито нищо друго. Не бива да се връща в къща, пълна с болни, безсилни хора. Трябва да идем на пазар.
Дейвид се беше опулил срещу вратата на хладилника, където имаше почти пълна двулитрова бутилка мляко, а рафтовете бяха претъпкани с прясна храна, купена предишния ден.
Ема погледна Наташа и й кимна окуражително.
— Не можете да излизате. Казах ви: не може да ходите никъде без мен — рече тя.
Гласът й звучеше глухо и неубедително. По-добре беше да не я кара да говори повече.
— Тогава по-добре да дойдеш да ме наглеждаш, нали? Ще идем всички, така ще си сигурна, че няма да направя нещо, което не би се харесало… на господарите ти.
Ема се сепна — замалко да изрече името Рори. Беше се усетила тъкмо навреме.
— Дейвид? Хайде. И ти ще дойдеш. Семеен излет — рече тя.
Последвалият й саркастичен смях отново премина в плач.
Дейвид отиде да вземе ключовете си.
— Не, ще идем с моята кола. Искам аз да карам. Не… имам нуждата да карам — обяви тя.
Той повдигна рамене и хвърли ключовете обратно на масата. Ема ги поведе навън.
В колата се бе възцарило потискащо мълчание. Не за пръв път Ема се замисли за особеното свойство на тишината да мени височината и тона си. Тази тишина криеше пронизителен писък дълбоко в себе си. В главата й пък се въртеше само Оли, но тя упорито пъдеше мислите за него — като си представяше как гали меката му косица — за да се съсредоточи върху важното в момента: да си го върне.
Можеше да си представи какво минава през главата на Дейвид. И той се тревожеше за Оли, но картината около живота на Наташа в последните шест години ставаше все по-ясна, а трябваше да приеме и факта, че и самата Ема го бе излъгала.
В началото на връзката си Дейвид и Ема бяха обсъдили открито дребните лъжи, с които бяха живели в предишните си връзки, и се бяха споразумели, че между тях двамата няма да се загнезди и една тайна. От нейна страна това беше чистата истина. До мига, в който Наташа не се беше появила в кухнята й. От тогава насам Ема започна да лъже за чувствата си и да пази тайни от съпруга си.
Тя погледна в огледалото за обратно виждане към доведената си дъщеря. Таша се беше свила на задната седалка с изтощено лице, а в очите й витаеха призраците на миналото и на бъдещето й. Това дете се нуждаеше от майка си повече от всякога. Ема съжаляваше, че не може да призове някак Каролайн.
Беше се обадила на Том в мига, в който колата се отдалечи от къщата, като послуша съвета му: включи говорителя на телефона и го остави на коляното си. Той й нареди да иде до супермаркета — не онзи, в който пазаруваше обикновено, а друг — и да паркира на най-оживеното място на паркинга.
Дейвид не се обади, докато не приключиха разговора.
— С кого говори?
— С Том Дъглас.
— Дъглас? Братът на Джак?!
— Приятели сме, Дейвид. Обадих му се, защото мислех, че ще поискат откуп, а от всичките ми познати Том има най-много пари. Парите на Джак. Все още може и да успеем да откупим Оли, струва ми се.