Служебният му телефон звънна.
— Проклятие. Съжалявам, наистина, но се налага да затворя — звънят ми на другия телефон.
Понечи да й каже, че я обича и че ще й се обади на следващия ден, но тя вече беше затворила.
Той повдигна рамене и вдигна служебния.
— Доста си бърза, Клара. Очаквах да отнеме няколко часа.
— За подробен анализ наистина е нужно толкова. Писмата обаче са кратки, а и някои детайли личат от пръв поглед. Готова съм с петминутния анализ. Готов ли си да го чуеш?
— Давай — рече Том и едва не се разкая, че се е захванал с това.
— На първо място, искам да кажа, че макар от професионална гледна точка да ми беше интересно да прочета писмата, те вероятно са били наистина покъртителни за теб.
— Напълно си права.
— Правилно ли подозирам, че е загинал непосредствено след изпращането на второто писмо?
— Изпратил го е в деня преди смъртта си. Именно затова Ема беше толкова разстроена. Смята, че е трябвало да направи нещо.
— Е, предай на Ема от мен да не се тормози толкова. Много бих се учудила, ако това действително е прощално писмо на самоубиец, Том.
Той повдигна вежди. Какво искаше да каже, за бога? На него му се беше сторило съвсем очевидно.
— И двамата знаем, че има два типа самоубийци — такива, които наистина искат да умрат, и такива, за които опитът за самоубийство е вик за помощ, който впоследствие се е объркал. Брат ти е загинал при катастрофа, нали?
— Точно така. От лодката не беше останало нищо, беше се пръснала на парчета.
— Това не звучи като провален опит да потърсиш помощ — не е като да се нагълташ с хапчета с надеждата, че някой ще те намери навреме. Ако е организирал инцидента нарочно, значи е бил решен да умре.
— Да, и аз бих предположил така — потвърди Том; още не разбираше накъде бие тя.
— Е, това засилва още повече подозренията ми, че не става дума за прощално писмо.
Той слушаше с цялото си внимание.
— По какво съдиш?
— По принцип хората, които са категорично решени да отнемат собствения си живот, обикновено престават да се интересуват от заобикалящия ги свят. Изолират се психологически от околните. Взели са решението си и според тях самите смъртта е единственият изход. Съзнанието за болката, която самоубийството би причинило на другите, не е типично за човек, решил твърдо да се самоубие. То е характерно за човек, който все още не се е затворил толкова в себе си. А Джак изразява тревога за Ема, за близките си…
Том замълча. Това беше добра новина, нали така? Защо тогава не го радваше?
— Сигурна си в това, така ли?
— И у мен остава впечатлението, че Джак определено се е канил да предприеме нещо; не смятам обаче, че когато е писал писмото — което е и ключовият ми довод — намерението му е било да се самоубие. Разбира се, възможно е нещата да са се променили — не е изключено на следващия ден за миг да е загубил здравия си разум. Истинските самоубийци обаче, за разлика от хората, които се надяват някой да им попречи навреме, обикновено се самоубиват непосредствено след написването на писмото. Замисълът е то да бъде открито след смъртта им, защото категорично не искат някой да им попречи.
— Благодаря ти, Клара — рече Том тихо. — Задължен съм ти.
— Още нещо, преди да приключим: другото писмо — с което слага край на връзката си с Ема, — може и да е написано от ръката на Джак, но съм почти сигурна, че авторът не е той.
Потънал в мислите си — в ума му бяха нахлули резките, ярки картини на сетните мигове на Джак — Том успя да чуе само последните й думи.
— Извинявай… какво каза? — попита той.
— Подозирам, че авторът е жена. Може би онази, новопоявилата се, която споменава, му е казала какво да напише. Така или иначе, сигурна съм, че това не са собствените му думи.
— Какво те навежда на тази мисъл?
— На първо място, пълно е с лични местоимения и социални препратки. Обаче има и други признаци — жените имат навика да поднасят информация с помощта на отрицателни форми, например „не мисля, че“, или „Бъдещето ни обаче не е като двойка“. Избягват категоричността — в смисъл че ползват по-мек изказ, за да смекчат информацията — „може би“, „съжалявам, че“… Освен това се позовават по-често на познавателните и емоционалните процеси: мислене, чувстване, надежди. С удоволствие бих приготвила подробен разбор, ако искаш, но по-късно.
— Не, Клара… няма проблем, наистина. Първо трябва да обмисля всичко това.
Той й благодари за светкавичния отговор и затвори. Мислите му обаче не се откъсваха от писмото, което Ема бе приела за прощално.