Дъщерята на генерала

— Добре. Получих някои оплаквания от поведението ви.

Аз отговорих:

— Тогава знаете, че си вършим работата.

Той каза:

— Зная, че си започнал да дразниш хората, което понякога е признак, че си вършиш добре работата. Но ви се обадих, за да проверя дали знаете, че случаят вече не е във ваши ръце.

— Да, сър, знаем.

— Направих каквото можах, за да остане при ЦСО, но ФБР има повече влияние от мене.

— Може да приключим случая скоро и без друго — уверих го аз.

— Наистина ли? Е, надявам се, че ще го приключите през следващите петнадесет минути, защото тия от ФБР тръгнаха преди определеното време и отрядът със специална задача е вече във Форт Хадли.

— Трябва да стоят настрана до 12.00 утре.

— Трябва, но ще се препъвате в тях.

— Имам усещането, че си отдъхнахте от това, че се отървавате от този случай.

— Какво ви кара да мислите така, господин Бренер?

— Тонът на гласа ви, сър. Звучите щастлив.

Последва пауза, после той каза:

— Вие също би трябвало да бъдете щастливи. Нищо добро не би могло да излезе от този случай, нито за вас, нито за ЦСО.

— Това не е начинът, по който решавам кои случаи да взема.

Всъщност понякога беше. Но понякога човек взимаше някои случаи просто защото чувстваше, че е негов дълг да направи така, или защото чувстваше някакво лично отношение, или просто защото му се искаше да бъде човекът, който ще хване някой особено гаден тип. Информирах Карл:

— Аз ще приключа случая и ще донеса слава и почести на всички.

— Е, уважавам това, Пол. Наистина. От друга страна, възможностите за позор и нещастие са много големи. — Той добави: — ФБР ни дадоха нареждане да напуснем. Идиотите искат случая.

— Двамата идиоти тук също.

Карл смени темата и каза:

— От техническата лаборатория ми казаха, че имате заподозрян. Някой си полковник Мур.

— Имаме човек, който е бил на местопрестъплението. Той наистина е заподозрян.

— Но не сте го арестували?

— Не, сър.

— Те искат да го направите.

— Кои са те?

— Вие знаете. Е, правете това, което мислите, че е добре. Аз никога не се меся.

— Почти никога.

— Някои други заподозрени?

— Не, сър, но тъкмо щях да се обаждам на заподозрян 1–800, когато вие позвънихте.

Мълчание, а после:

— Госпожа Сънхил, в доклада си казвате, че изнасилването би могло в действителност да бъде акт, извършен по взаимно съгласие.

— Да, сър.

— Но не от нейния старши офицер, полковник Мур, който явно е бил на местопрестъплението.

Синтия ме погледна и после отвърна:

— Стана много сложно, полковник. Капитан Камбъл е имала много приятели.

— Да, чух това. — Той добави в един от редките си моменти на разбиране: — Там е истинска мръсотия, нали?

— Да, сър.

Хелман каза:

— Пол, не си ли се свързал все още с майор Бауз?

— Не, полковник. Майор Бауз може би е част от проблема тук. Това са само слухове, но може би бихте си помислили да ли да не го извикате във Фолс Чърч, за да си поговорите.

— Разбирам. — Той помълча известно време, после каза: — На ЦСО това не му е нужно.

— Не е.

— Заангажирал ли си се с предотвратяване на дискредитацията?

— Не — отвърнах аз, — това не моя работа. — Добавих с известно задоволство: — Мисля, че ти споменах, че случаят ще бъде деликатен.

Мълчание и после:

— Интересувам се само от репутацията на моите офицери.

— Тогава изтегли Бауз оттук.

— Добре. Можеш ли да ми изпратиш доклад по факса до 18.00 часа?

— Не, полковник, няма да има други доклади. Изключително сме заети с това да се опитаме да открием убиеца. Ще докладваме лично, веднага щом ни изритат оттук.

— Разбирам. Има ли нещо, което оттук бихме могли да направим за вас?

Синтия отвърна:

— Да, сър. Имаме известна информация, че Ан Камбъл и баща й са имали сериозно спречкване, когато тя е била втора година в Уест Пойнт. Каквото и да се е случило тогава, вероятно е свързано с този случай. Може би това, което се е случило, е било публично известно, или поне се е знаело в академията, или може би от цивилната общност около Уест Пойнт.

— Добре, ще пусна някои хора по тази следа веднага. Доклади от академията, местните вестници, хора, които са били там навремето, ще се свържа също с хранилището за данни от криминални разследвания в Балтимор. Това добре ли е?

— Да, сър. И скоростта е от много голямо значение — напомни му Синтия.

Аз казах:

— Ние като че ли се въртим около някакви деликатни теми, Карл, но в крайна сметка трябва да достигнем до същността на проблема. Имам предвид генерала.

— Разбрано. Правете това, което трябва да направите. Аз съм с вас.

Отново мълчание, после: