— Ще долетя при вас, ако желаете.
Синтия и аз се спогледахме, после аз казах:
— Оценяваме това, Карл, но ще сме ти благодарни, просто ако си по-твърд с момчетата от Пентагона.
— Ще направя каквото мога.
— Благодаря.
Той попита:
— Вие двамата добре ли работите заедно?
Нито аз, нито Синтия отговорихме едновременно, но после тя каза:
— Много добре.
— Добре. Нищо не може да допринесе за създаването на добър работен колектив както многото работа.
Казах на Синтия, така че Карл да може да чуе:
— Кажи му, че ми се извини за Брюксел и че е било по твоя вина.
Тя се усмихна и после каза в слушалката:
— Това е вярно, полковник.
— Разбрано. Ще ви се обадя колкото се може по-бързо с информация от Уест Пойнт, стига да имам късмет.
— Добре.
— А сега по друг въпрос. Не съм доволен от начина, по който си се справил със случая за сделките с оръжие.
— Тогава го прехвърли на ФБР.
Мълчание, после:
— Пред мен е личното ти досие, Пол. Направил си повече от двадесет години тук.
— На мен не ми стига цяла заплата. Как ще живея с половин?
— Загрижен съм за теб. Не обичам да губя способни хора, но усещам, че си се изморил. Искаш ли постоянна служба тук, във Фолс Чърч?
— Искаш да кажеш в същата сграда където си и ти?
— Обмисли възможностите си. — Той добави: — Тук съм, ако искате просто да си поговорите. Късмет.
Той затвори, аз оставих слушалката и казах на Синтия:
— Звучи почти човешки.
— Той е разтревожен, Пол.
— Има защо.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Прекарахме следващия час в проучване на документите по бюрото, в обаждания по телефона и отговаряне на телефонни обаждания, включително и в опити да се свържем с полковник Фаулър относно срещите с жена му, госпожа Камбъл и полковник Камбъл.
Обадих се на Грейс Диксън, нашия компютърен експерт, която беше долетяла от Фолс Чърч и сега беше в Джордън Фийлд и се опитваше да накара личния компютър на Ан Камбъл да разкрие тайните си.
— Как върви, Грейс?
— Вече върви добре. Част от файловете бяха зашифровани. Накрая намерихме списък на кодовете в домашния й кабинет — в една готварска книга — и сега изваждам най-различни неща.
Направих знак на Синтия да вдигне другата слушалка и казах на Грейс:
— Какви неща?
— Някои лични писма, списък на хора и телефонни номера, но основното е дневник. Доста е еротично, Пол. Имена, срещи, места, сексуални привички и предпочитания. Предполагам, че това търсиш.
— Аз също. Дай ми някои имена, Грейс.
— Добре… задръж така… лейтенант Питър Елби… полковник Уилям Кент… майор Тед Бауз…
И тя продължи така, като прочете около две дузини имена, някои от които ми бяха познати, като тези на полковник Майкъл Уиймс, местния прокурор, капитан Франк Суик, лекаря, майор Арнолд Иймс, главния свещеник, също така и някои, които не познавах, но всички бяха военни и вероятно всички бяха част от най-приближената или по-далечна свита на генерала. Но после Грейс прочете:
— Уес Ярдли, Бърт Ярдли…
— Бърт?
— Да. Предполагам, че е харесвала семейството.
Синтия и аз се спогледахме. Аз казах на Грейс:
— Добре… а не срещна ли името Фаулър?
— Не още.
— Чарлс Мур?
— Да… но той като че ли е някой, с когото е провеждала сеанси. Предполагам, че е психиатър. Началото на този дневник е отпреди две години и започва така: „Явих се по служба във Форта на татко. Начало на операция «Троянски кон».“ — Тя добави: — Това наистина е абсолютно ненормално нещо, Пол.
— Дай ми пример за нещо ненормално.
— Добре, ще ти прочета това… Това е последното, което е вписала… Добре, чета от монитора. Написано е „14 август — поканих новия операционен офицер на татко, полковник Сам Дейвис да се отбие у дома ми, за да пийнем по чашка но случай запознанството. Сам е на около петдесет, малко пълен, но не изглежда много зле, женен, с големи деца, едното от които все още живее с него в Бетъни Хил. Изглежда предан съпруг, а жена му, Сара, с която се запознах на приема на новите офицери, е доста привлекателна. Сам дойде в къщи около 19.00 часа, пийнахме няколко силни питиета в дневната, после пуснах бавна музика и го помолих да ми помогне да упражня една нова стъпка. Беше нервен, но беше пийнал достатъчно, за да се чувства смел. Беше облечен в лятна зелена униформа, а аз си бях сложила бяла памучна рокля без сутиен, бях боса и след няколко минути се притиснахме и той получи… той получи…“
— Грейс?
— „Получи ерекция.“
Аха една от тия. Грейс Диксън е жена на средна възраст, омъжена, цивилна, с щастлив семеен живот и повечето й работа е свързана с отдела за измами към ЦСО, така че обикновено тя си има работа с цифри и двойно счетоводство. Това беше истинска награда за нея. А може би не.