— Това е много колегиално от твоя страна, Пол. Но и напиши нещо също така. Бил Кент прави това в момента. Защо не го извикаме тук и да не направим това голямо обсъждане, за което говореше малката ти помощничка.
— Нямам много време за големи обсъждания, шефе. Ти ще бъдеш включен в останалата част от разследването в пълна степен. Не се притеснявай за това.
— Защо ми се струва, че нещо ме премяташ, Пол.
— Не зная.
— Ще ти кажа защо. Защото ти си мислиш, че нямам нищо за теб, а ти не даваш нещо за нищо. Обаче, мисля, че имам това, което ти трябва, за да приключиш случая.
— Наистина ли?
— Наистина. Намерих някои доказателства в къщата на мъртвата, които си пропуснал, синко. Но ще трябва да положиш доста усилия, докато си уредим сметките.
— Имаш предвид онова в спалнята в мазето?
Очите му се разшириха и той не проговори в продължение на секунда, което беше истински благодат, но после каза:
— Защо си оставил цялата тая мръсотия там?
— Мислех, че си прекалено глупав, за да я намериш.
Той се засмя:
— Е, кой е глупавият?
— Но аз не оставих всичко. Ние изнесохме няколко чувала снимки и видеоленти оттам. — Не бяхме, но трябваше да го направим.
Той ме изгледа внимателно за момент и можех да видя, че не е много щастлив от тази възможност. Каза:
— Е, не си ли истински умник?
— Да, такъв съм.
— Къде са нещата?
— В караваната ми. Пропуснал си ги.
— Не ме разигравай, синко. Няма нищо в тази каравана.
— Защо те интересува къде са?
— Защото са мои.
— Грешиш.
Той се изкашля и каза:
— Има няколко надути глупаци, които ще имат доста да обясняват какво правят отпечатъците им в тази стая и когато сравним тия снимки с голите им задници.
— Точно така. Включително и ти.
Той ме загледа втренчено и аз него. Накрая каза:
— Не се плаша много лесно.
— Виж, шефе, мисля, че между Ан и Уес е имало нещо доста повече, отколкото Уес казва. Не са били най-щастливата двойка под слънцето, но са били заедно почти две години и според моята информация нещата между тях са били наистина доста сериозни. А сега въпросът, който имам за теб: знаеше ли синът ти, че си чукал момичето му?
Ярдли като че ли разсъждаваше върху отговора си, така че за да запълня мълчанието, казах:
— А госпожа Ярдли знаеше ли, че си чукал генералската дъщеря? Ей, ама наистина не бих искал да вечерям у вас днес, Бърт.
Той все още разсъждаваше, така че казах:
— Ти не си открил тази стая случайно, макар че това си казал на Уес. Може би Уес е знаел, че приятелката му се е срещала и с други от време на време, но когато я е чукал, той го е правил в нейната спалня, защото ако беше видял оная стая долу, той би я опердашил и зарязал като всеки добър джентълмен от юга. Ти, от друга страна, си знаел всичко за нея, но не си казал на сина си, защото Ан Камбъл ти е казала да не го правиш. Тя е харесвала Уес. Ти си бил просто някой, с когото се е чукала, защото си имал влияние над Уес и защото си можел да уреждаш разни неща за нея в града, ако й се наложи. Ти си бил нещо като резервна застраховка за нея и може би тя се е възползвала от услугите ти няколко пъти. Така че във всеки случай между теб и Уес има повече общо от кръвта и Ан Камбъл е правела живота ти вълнуващ и дяволски страшен. В някакъв момент тя ти е казала, че ако влезеш в къщата й и вземеш тези неща, това няма да има значение, защото е имала копия от снимките и видеофилмите на друго място. Няма да бъде много трудно да се разпознае дебелият ти задник на тия снимки. Така че ти започваш да си мислиш за жена си, за сина си, за другите си синове, за положението ти в обществото, за пастора и църквата в неделя, за тридесетте си години в полицията и един ден решаваш да се отървеш от тази бомба със закъснител. — Погледнах го и го попитах: — Така ли е?
Червендалестото лице на Ярдли не беше пребледняло, а беше станало още по-червено. Накрая той каза:
— Не бях толкова тъп, че да се оставя да ми направи снимка.
— Сигурен ли си в това? Сигурен ли си, че гласът ти не е записан?
— Това не е достатъчно доказателство.
— Да, но е достатъчно, за да размаже името ти по новия килим на кмета.
Седяхме известно време като двама играчи на шах, които се опитват да предвидят три хода напред. Ярдли кимна на себе си, после ме погледна в очите.
— Един или два пъти съм си мислил да я убия.
— Не се ли шегуваш?
— Но не можех да си представя да убия жена за нещо толкова глупаво.
— Рицарите не са изчезнали.
— Да… а и без друго, когато това се е случило, бях в Атланта по работа. Имам много свидетели.
— Добре. Ще поговоря с тях.