— Не съм сигурен дали аз разбирам.
— Аз също, но вие със сигурност сте задали неподходящ въпрос, когато сте запитали за Уест Пойнт. Приятен ден.
Той затвори. Погледнах към Синтия.
— За бога.
— Ние определено сме задали правилния въпрос за Уест Пойнт — каза тя.
— Очевидно. — Обадих се в Джордън Фийлд и се свързах с Грейс Диксън. — Грейс, току-що ми намекнаха, че от школата но психооперации са тръгнали хора към вас, за да вземат обратно вещите на капитан Камбъл и съм сигурен, че това включва и нейния компютър.
— Зная. Те вече са тук.
— По дяволите.
— Няма проблеми. След като говорих с теб, аз копирах всичко на дискета. — Тя добави: — В момента вземат компютъра, но не мисля, че някой ще улучи паролата и ще се стигне до тия файлове.
— Добра работа, Грейс. — Попитах я: — Какви са паролите?
— Те са три: една за личните писма, една за списъка на приятелите й, техните адреси и телефонни имена и една за дневника й. — Тя продължи: — Паролата за писмата е „Палавите“, за адресите и телефонните номера на приятелчетата е използвала думите „Приятелите на татко“, а паролата за дневника й е „Троянски кон“.
— Добре… дръж здраво тази дискета.
— Тя е до сърцето ми.
— Добре. Спи с нея тази нощ. Ще поговорим по-късно. — Аз затворих, обадих се във Фолс Чърч и се свързах с Карл. Казах му: — Дочувам, че въпросите ми относно Уест Пойнт са ядосали, разтревожили или изплашили някои хора.
— Кой ти каза това?
— Въпросът е: „Какво намери?“
— Нищо.
Казах му:
— Това е важно.
— Правя всичко възможно.
— Кажи ми какво си направил.
— Господин Бренер, аз не се отчитам пред вас.
— Правилно. Но те бях помолил да използваш източниците си и да ми доставиш малко информация.
— Ще ти се обадя, когато имам нещо.
Синтия побутна една бележка към мен, на която пишеше: „Подслушват?“ Аз кимнах. Карл съвсем определено звучеше странно. Попитах го:
— Свързаха ли се с теб, Карл?
След няколко секунди той каза:
— Всички врати се затръшват пред мен. Продължи по случая без тази информация. Увериха ме, че не ти трябва.
— Добре. Благодаря за това, че се опита.
— Ще те видя тук утре или вдругиден.
— Добре. Щом не си зает с молбата ми, може би ще можеш да уредиш тридесет дена отпуск за мен и госпожа Сънхил и потвърден билет за самолет до място по мой избор.
— Нищо повече не би харесало на Пентагона.
— И изкарай онова шибано мъмрене от досието ми.
Затворих телефона.
Синтия каза:
— Какво, по дяволите, става тук?
— Струва ми се, че сме отворили кутията на Пандора, извадили сме канче червеи и сме ги хвърлили в гнездо на стършели.
— Я го повтори.
Но аз не го повторих, а казах:
— Отрязаха ни. — Помислих малко и после продължих: — Но мисля, че ще можем да се оправим и сами.
— Предполагам, ме нямаме друг избор. Но все пак ми се иска да узная за Уест Пойнт.
— Карл ни увери, че не е важно за случая.
Синтия помълча малко, а после каза:
— Карл ме разочарова. Никога не съм мислила, че ще се уплаши от подобно разследване.
— Аз също.
Говорихме в продължение на няколко минути, като се мъчехме да измислим къде да отидем, за да научим нещо по въпроса за Уест Пойнт. Погледнах часовника си.
— Хайде да отидем в Бетъни Хил.
Изправихме се, за да тръгнем, но на вратата се почука и специалист Бейкър влезе с лист хартия в ръка. Тя седна на бюрото ми и погледна листа.
Казах й саркастично:
— Заповядайте, седнете, Бейкър.
Тя повдигна поглед към нас и каза с уверен глас:
— Всъщност аз съм подофицер Кифер от ЦСО. Тук съм от около два месеца по тайна задача, поставена ми от полковник Хелман. Разследвам случаи на злоупотреба в отдела за транспортно осигуряване — дребна работа, няма нищо общо с полковник Кент или нещо такова. Полковник Хелман ми нареди да получа назначение като ваш канцеларчик. — Тя ни погледна. — И аз го получих.
Синтия каза:
— Сериозно ли говорите? Шпионирали сте ни за полковник Хелман?
— Не съм ви шпионирала, просто помагах. Това винаги се прави.
Отвърнах:
— Вярно е, но все пак съм вбесен.
Специалист Бейкър, още подофицер Кифер каза:
— Не ви обвинявам, но този случай е взривоопасен и полковник Хелман беше загрижен.
— Полковник Хелман ни изигра номер — казах аз.
Тя не отвърна на това, но каза:
— През двата месеца, в които съм тук, чух за тези слухове за полковник Кент и капитан Камбъл, за които ви казах. Всичко това е истина, но аз не съм го записвала в докладите си, защото не обичам да правя това на хората. Не съм видяла нито един случай, в който той да е пренебрегнал задълженията си, а и всичко, с което разполагах, бяха клюки. Но сега предполагам всичко има значение.