— Правилно.
Паркингът при генералния щаб на гарнизона беше почти празен, бяха останали само няколко коли, включително и зелената служебна кола на генерала. Имаше също и един джип, от тези, които обикновено се зачисляват към щаба и аз предположих, че този в хангара на Джордън Фийлд е бил заменен.
Синтия и аз застанахме на паркинга вдясно от сградата на щаба и аз казах:
— Тя е излязла от тази странична врата около 01.00 часа, качила се е на един от джиповете и е заминала, за да се срещне с призраците от своето минало.
— И призраците са излезли победители.
Минахме отпред. Двуетажната тъмна тухлена постройка смътно напомняше училище строено през трийсетте, само дето покрай алеята бяха наредени празни гилзи от 155-милиметрови снаряди за гаубици, от които растяха цветя, в което имаше непреднамерена ирония. Освен това на поляната имаше стари артилерийски части от различни епохи.
Влязохме през централната врата и младият редник, който беше на пост на входа, се изправи. Казах му, че имаме среща с генерал Камбъл. Той провери в списъка за приемните часове и ни упъти по един дълъг коридор, който водеше към задната част на сградата.
Синтия и аз вървяхме по празните отекващи коридори, покрити с лъснат до блясък линолеум.
— Никога преди не съм арестувал генерал. Може би съм по-нервен и от него — отбелязах аз.
Тя ме погледна и отвърна:
— Той не го е направил, Пол.
— Откъде знаеш?
— Не мога да си го представя, а щом не мога да си го представя, значи не се е случило.
— Не си спомням да съм чел това в ръководството.
— Ами, във всеки случай не мисля, че ти е разрешено да арестуваш генерал. Провери в ръководството.
Стигнахме до нещо като второ фоайе, което беше празно и точно насреща имаше затворена врата с месингова табелка, на която пишеше „Генерал Джоузеф И. Камбъл“.
Почуках на вратата и тя беше отворена от един капитан жена, на чиято табелка пишеше Болинджър. Тя каза:
— Добър вечер. Аз съм старшият помощник на генерал Камбъл.
Ние се ръкувахме и тя ни въведе в една малка стая за секретарки. Капитан Болинджър беше на около тридесет и пет, ниска и набита, но с приятна и оживена физиономия.
— Струва ми се, че не съм чувал мъж генерал да има жена помощник от времето на приятелката на Айк.
Тя се усмихна.
— Не са толкова малко. Другият помощник на генерала е мъж, лейтенант Елби.
— Да, срещали сме се с него.
Хрумна ми, че ако лейтенант Елби е бил пионка в играта между дъщеря и баща, капитан Болинджър със сигурност не беше, тя не би могла да бъде съблазнена от Ан и беше достатъчно грозна, за да отговаря на изискванията на госпожа Камбъл.
Капитан Болинджър ни придружи до една празна стая и каза:
— Генералът ще ви отпусне колкото време искате. Но моля разберете, че той е… ами просто е съсипан от скръб.
Синтия отвърна:
— Разбираме.
Аз разбирах също, че този разговор беше определен за след работно време, така че ако стане неприятен, да не бъде видян или чут от войниците наоколо.
Капитан Болинджър почука на една хубава дъбова врата, отвори я и съобщи за подофицери Бренер и Сънхил. Тя отстъпи настрана, за да влезем.
Генералът беше прав и когато влязохме, той се приближи, за да ни поздрави. Козирувахме, а после се ръкувахме.
Генерал Камбъл ни посочи няколко тапицирани стола и ние всички седнахме. Генералите, също като церемониалмайсторите имат различни начини за определяне кой къде да седне, но генералите имат и правото да те оставят да стоиш прав в положение мирно, или ако са добри, в положение свободно. Но на нас със Синтия беше оказано много по-голямо внимание, отколкото изискваше чинът ни. Това вероятно имаше някаква връзка с факта, че току-що бяхме чули две признания за престъпно поведение от две съпруги, а именно: съучастничество след деянието и укриване на данни. А може би просто ни беше харесал. Той ни попита:
— Би ли желал някой от вас нещо за пиене?
— Не, сър, благодаря.
Но в действителност изстрелът беше прозвучал и знамето беше снето, а в армията това е все едно гладното куче на Павлов да чуе звънеца за храна.
Никой не проговори за около минута и аз огледах канцеларията. Стените бяха от бял гипс, а первазите и корнизите бяха от естествен дъб, от дъб бяха и масите, бюрото и така нататък. Върху дъбовия под имаше червен ориенталски килим, вероятно донесен от чужбина. Нямаше много военни трофеи, сувенири и различни дипломи в рамки или други такива, но върху една малка маса в ъгъла имаше синьо наметало, постлано като покривка, а върху него лежеше сабя, поставена в ножница, стар пищов с дълги цеви, синя шапка и други неща.