— Но бих ви помолила, сър, да ни разкажете какво в действителност се случи там и защо се случи.
Генерал Камбъл се облегна на стола си и кимна.
— Добре тогава. В действителност историята започва преди десет години… този месец преди десет години в Уест Пойнт.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Генерал Камбъл ни разказа какво се е случило в Ками Бакнър, тренировъчния лагер на Уест Пойнт. По отношение на самото изнасилване той не знаеше много повече от нас, или може би от това, което знаеха официалните власти. Това, което знаеше, беше, че когато видял дъщеря си във военната болница Келер, тя е била травматизирана, истерична и унизена от това, което се беше случило. Той ни каза, че Ан се притискала към него, плачела и го молела да я заведе вкъщи.
Той ни съобщи, че дъщеря му е казала, че е била девствена и че мъжете, които са я изнасилили, са й се подиграли за това. Тя му е казала, че са я съблекли и са я приковали за земята с колчета за палатка. Един от мъжете й запушил устата с въже, докато я изнасилвал и й казал, че ще я удуши, ако съобщи за насилието.
Нито аз, нито Синтия, сигурен съм, очаквахме той да съобщи тези дребни интимни подробности. Той знаеше, че този случай е свързан с убийството само косвено, и че в него няма никакви улики, свързани с убийството й. Но той имаше нужда да говори и ние го оставихме да говори.
Останах с впечатлението, макар че той не засегна въпроса направо, че дъщеря му е очаквала от него да се погрижи за това справедливостта да победи, да няма никакво съмнение, че тя е била изнасилена по най-брутален начин и мъжете, които са го направили, да бъдат изключени от военната академия и дадени под съд.
Това, разбира се, са били логични очаквания от една млада жена, която е полагала всички усилия да живее според очакванията на баща си, която е понесла трудностите, които са част от живота в Уест Пойнт, и която е била изнасилена по престъпен начин.
Но изглежда е имало някакви проблеми. Първо, е възникнал въпросът за това, че кадет Камбъл се е оказала сама в гората с петима мъже през нощта. Как е била откъсната от патрула, състоящ се от четиридесет души? Случайно? Нарочно? Второ, кадет Камбъл не можела да идентифицира мъжете. Те не само са били с маскировъчна боя по лицата, но са носили и мрежи против комари. Било е толкова тъмно, че тя не е могла да различи дори и униформите им и не можела да каже със сигурност дали мъжете са били други кадети, постоянен персонал от Уест Пойнт, или войници от Осемдесет и втора въздушна дивизия. През тази нощ е имало почти хиляда мъже и жени на обучение и възможността тя да идентифицира своите нападатели била почти равна на нула, според това, което е било казано на генерал Камбъл.
В действителност това не беше съвсем вярно, както и аз и Синтия знаехме. Чрез процеса на елиминиране сферата на заподозрени започва да се стеснява. А като се стигне по-близо до извършителите, един от тях неизбежно се разприказва, за да се спаси от продължителен затвор. Освен това се правят проби на семенна течност, слюнка, косми, вземат се отпечатъци от пръсти и всички други фокуси, които знаят в техническата лаборатория. На практика груповите изнасилвания се откриват много по-лесно от единичните и аз знаех това, Синтия със сигурност го знаеше и аз бях почти уверен, че генерал Камбъл също го знаеше.
Истинският проблем не беше в това да се открие кой го е направил, проблемът беше в това, че извършителите са били или кадети, или служещи, или войници. Проблемът не беше в областта на полицейската наука, а в областта на обществените отношения.
В основата си всичко стигаше до факта, че пет пениса са проникнали в едно влагалище и цялата американска военна академия би могла да бъде разкъсана на части от същото това действие, което беше разкъсало девствения химен на Ан Камбъл. Такива бяха времената, в които живеехме — изнасилването не е просто сексуален акт — сексът по взаимно съгласие е лесно достъпен. Изнасилването е проява на жестокост, нарушение на военния устав и дисциплина, обида за доброто име на Уест Пойнт, сигурен отрицателен вот срещу съществуването на смесена академия за мъже и жени, срещу жените в армията, срещу жените офицери и срещу идеята, че жените могат да живеят редом с мъжете в тъмните гори на Камп Бакнър, или във враждебната среда на бойното поле.
Изключително мъжката територия на Уест Пойнт беше проникната от хора, които според думите на оня полковник в офицерския клуб, пикаеха клекнали. По време на учебната година, в класните стаи това не беше нетърпимо. Но в гората през летните нощи, в тъмното, мъжете се връщаха към древните инстинкти.