Аз кимнах, но не можах и не исках да коментирам. Генералът каза:
— И така минаха години и тя пристигна тук. Не случайно, а по предварителен план. Човек от Пентагона, човек, който беше замесен при вземането на решението в Уест Пойнт, ми препоръча да обмисля два начина на действие. Един — да напусна поста си, така че Ан също да реши да напусне, или пък може би да реши, че това й поведение е вече безсмислено. — Той добави: — Тях наистина ги беше страх да й поискат оставката, защото тя явно знаеше нещо за армията, макар че не знаеше име. Втората ми възможност беше да поема това незавидно командване на Форт Хадли, където школата по психооперации има филиал. Казаха, че ще прехвърлят Ан тук, което ще бъде съвсем естествено назначение за нея и аз бих могъл да разреша проблема отблизо. Избрах втория вариант, макар че моята оставка нямаше да бъде необичайна след успеха ми в Залива и дългите ми години служба в армията. — Той добави: — Веднъж тя ми каза, че ако приема длъжност в Белия дом, или някакъв политически пост, тя ще обяви историята в пресата. На практика аз бях държан заложник в армията от дъщеря си и единствената ми възможност беше да остана или да се оттегля извън всякакъв обществен живот.
И така, помислих си аз, това обясняваше скромността на генерал Камбъл по отношение на политическа кариера и назначение при президента. Като всичко останало в този случай, този гарнизон и хората тук, това, което се виждаше и чуваше, не съответстваше на това, което ставаше в действителност.
Той огледа канцеларията си, като че ли я виждаше за първи път, или пък за последен.
— И така аз избрах да дойда тук, за да се опитам да се откупя, за да оправя не само моите грешки, но и грешките на моите началници, много от които са все още в армията или в обществения живот, и много от чиито имена вие вероятно знаете. — Той замълча и каза: — Не обвинявам началниците си за това, че ми оказаха натиск. Това, което направиха, беше грешно, но крайното решение да участвам в укриването на следите беше мое. Мислех, че правя това, което направих с добри и основателни причини — за Ан и за армията — но в крайна сметка тези основания не се оказаха добри и излезе, че аз продавам дъщеря си за себе си. — Той добави: — Около година след случая получих втората си звезда.
С риск да прозвуча прекалено съчувствено, казах:
— Генерале, вие сте отговорен за всичко, което вашите подчинени направят или не успеят да направят. Но в този случай вие сте бил предаден от по-висшестоящите от вас. Те не са имали право да искат това от вас.
— Аз зная. Те знаят. Толкова талант, опит и ум, а се бяхме събрали в една стая в мотел в щата Ню Йорк по средата на нощта, като престъпници и се убеждавахме да вземем това напълно безчестно и глупаво решение. Но ние сме хора и вземаме грешни решения. Ако обаче наистина бяхме честни и почтени мъже, каквито казвахме, че сме, ние щяхме да променим това грешно решение, каквато и да беше цената за това.
Не можех да не се съглася с това и той го знаеше, така че не го казах. Вместо това попитах:
— И така, в продължение на две години вие и дъщеря ви сте участвали в близък ръкопашен бой.
Той се усмихна мрачно.
— Да. Оказа се, че това въобще не е лечителен процес. Това беше война и тя беше по-добре подготвена за нея от мен. Правото беше на нейна страна и това компенсираше силата. Тя ме биеше на всяка крачка, докато аз предлагах примирие. Мислех си, че ако победи, ще приеме извиненията ми и най-искрените ми съжаления. Като баща се разкъсвах от това, което тя причиняваше на себе си и на майка си. Вече не се интересувах за себе си. Но бях загрижен за мъжете, които тя използваше… — Той добави: — Макар че по някакъв странен начин, бях щастлив просто от това, че е около мен, независимо от условията. Тя ми липсваше, липсва ми и сега.
Синтия и аз седяхме мълчаливо и го слушахме как диша тежко. Очевидно за последните няколко дни той се беше състарил с десет години и вероятно с още десет през последните две години. Хрумна ми, че това не беше същият мъж, който се завърна с почести и слава от Залива не толкова отдавна. Смайващо е, помислих си аз, как дори и кралете, и императорите, и генералите могат да бъдат погубени от семейни раздори, от гнева и злобата на една оскърбена жена. Някак си сред всички усложнения и отклонения в този свят ние забравяме основното — на първо място да се грижим за работите в дома си и никога да не предаваме своята кръв.