Далбърт Елкинс погледна към Мур, после към мен и каза с изненадан глас:
— Хей, шефе, та това е цял полковник.
Не обърнах внимание на Елкинс и казах на Мур:
— Обвинен сте в това, което казах преди. Имате право да не отговаряте, имате право на защитник по ваш избор.
Мур проговори за първи път, за да ми напомни:
— Аз имам защитник. Вие току-що го заплашихте с арест.
— Точно така. И всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас пред военния съд.
— Не зная кой го е направил.
— Казал ли съм, че знаете?
— Не… но…
Далбърт Елкинс следеше всичко това внимателно. Той каза на Мур през решетките:
— Полковник, не трябва да си вземате адвокат. Това го вбесява.
Мур хвърли един поглед на Елкинс и после отново съсредоточи вниманието си към мен.
— Полковник Кент ме информира, че нямам право да напускам гарнизона, така че нямах друг избор освен да си потърся защитник.
— Е, сега сте по-зле, сега сте затворен.
Далбърт каза:
— Мен ще ме пускат. Ще мога да се движа из поделението. Благодаря, шефе.
Не обърнах внимание на Елкинс и казах на Мур:
— Имам много сериозни доказателства, които ви поставят на местопрестъплението, полковник. Има достатъчно обвинения срещу вас, за да ви вкарам в затвора за десет или двадесет години.
Мур се олюля назад, като че го бях ударил и се отпусна тежко на нара.
— Не… не съм направил нищо лошо. Направих само това, което тя ме помоли.
— Вие сте го предложил.
— Не! Тя го предложи. Идеята беше нейна.
— Знаел сте дяволски добре какво й е направил баща й в Уест Пойнт.
— Научих го само преди около седмица — когато й постави ултиматума.
Елкинс погледна към Синтия и я попита:
— Какво ти е направил той?
Сопнах се на Елкинс:
— Млъквай.
— Да, сър.
Казах на Мур:
— Искам да напуснете тази армия. Може да ви оставя да си подадете оставката за доброто на армията. Това ще зависи от помощта, която ще ми окажете.
— Желая да помогна…
— Не ме интересува искате или не, полковник. Ще ми сътрудничите. Ще освободите защитника си.
Елкинс започна да подкрепя това, но си помисли и реши, че е по-добре да си седне на нара. Мур кимна.
— С какво бяхте облечен на полигона?
— С униформата си. Решихме, че така ще бъде най-добре, в случай, че попаднем на военна полиция…
— С тези обувки ли?
— Да.
— Събуйте ги.
Той се поколеба и после ги събу.
— Дайте ми ги.
Той ми ги подаде през решетките.
— Ще се видим по-късно, полковник. — После се обърнах към Елкинс: — Как е зверчето ми?
Той се изправи.
— Добре, сър. Утре ме пускат.
— Добре. Ако избягаш, ще умреш.
— Да, сър.
Тръгнах и Синтия ме последва. Тя ме попита:
— Кой беше другият?
— Мое приятелче. Причината да съм тук в Хадли.
Обясних й накратко и после отидохме в канцеларията на сержанта, който беше дежурен. Показах си документите и му казах:
— В ареста се намира полковник Мур. Претърсете го основно и тази нощ му дайте само вода. Не му се разрешава нищо за четене.
Сержантът ме погледна с широко отворени очи.
— Затворили сте офицер в ареста? Полковник?
— Няма право на защитник до утре, докато не ви уведомя.
— Да, сър.
Сложих обувките на Мур на бюрото му.
— Сложете етикет на тия обувки и ги изпратете в трети хангар в Джордън Фийлд.
— Да, сър.
Излязохме и се отправихме към нашата канцелария. Синтия каза:
— Не знаех, че ще го затвориш.
— Аз също, докато не видях адвоката. Е, нали всички искаха да го арестувам.
— Да, но за убийство. И не можеш да вкараш офицер в общия арест.
— Глупаво правило. Ако отиде в Лийвънуърт, това ще му бъде за тренировка. — Добавих: — Освен това хората проговарят, след като са опитали затвора.
— Правилно. Да не говорим за претърсване и лишаване от храна. Според правилника той трябва да получи поне хляб и вода.
— За период от двадесет и четири часа. А междувременно аз самият не съм ял нищо свястно от четиридесет и осем часа.
— Ще бъдеш официално мъмрен за начина, по който се отнасяш с него.
— Това е най-дребният ми проблем в момента.
Влязохме в нашата канцелария и аз прелистих телефонните съобщения. Освен от пресата нямаше много други обаждания. Вече никой не искаше да говори с мен. Имаше обаче съобщение от разтревожения майор Бауз от ЦСО, от разтревожения полковник Уиймс от военната прокуратура и от притеснения полковник Хелман. Обадих се на Хелман в дома му във Фолс Чърч, където съпругата му ми даде да разбера, че прекъсвам вечерята му.