— Но те са спрели.
— Да, тогава не знаех какво да си мисля.
— Помислихте ли да докладвате за това?
— Разбира се. Вдигнах телефона и се обадих.
— С кого говорихте?
— Сержант Хейес. Заместник-началника на караула.
— И какво ви каза гой?
— Каза, че там по пътя нямало нищо за крадене, освен при мен в склада за муниции. Каза ми да остана на поста си.
— А вие какво отговорихте?
— Казах му, че не ми се струва много правилно.
— А той?
— Каза, че някъде там имало походна тоалетна. Може би някой я е ползвал. Каза, че може да е някой офицер, който слухти наоколо и че трябва да съм нащрек.
Тя се поколеба и после добави:
— Каза, че хората ходят там да се чукат през хубавите летни нощи. Това са негови думи.
— Това се разбира от само себе си.
— Аз не обичам ругатните.
— Аз също.
Огледах тази млада жена за момент. Беше непресторена и простодушна, най-малкото, което можеше да се каже, беше, че това са най-добрите свидетели, когато тези качества се комбинират с известна наблюдателност, каквато тя очевидно притежаваше, в резултат на обучение или по природа. Но очевидно аз не се вмествах в основните й критерии и тя не предлагаше нищо от себе си.
— Вижте, редник, знаете какво се е случило с капитан Камбъл.
Тя кимна.
— На мен е възложено да открия убиеца.
— Чух, че е била изнасилена също така.
— Възможно е. Така че аз искам да говорите, да ми кажете неща, за които не ви питам. Кажете ми за вашите чувства, вашите впечатления.
Лицето й изрази известно вълнение, тя прехапа долната си устна и една сълза се търкулна от дясното й око.
— Трябваше да отида да видя какво става. Бих могла да го спра. Този глупав сержант Хейес…
Тя плака тихо в продължение на минута или две, а през това време аз седях и си гледах обувките. Накрая се обадих:
— По устав е трябвало да стоите на поста си, докато ви сменят. Подчинила сте се на заповедта.
Тя се овладя и каза:
— Да, но някой със здрав разум и пушка би отишъл да види какво става там. А после когато фаровете не се показаха повече, аз просто стоях там като глупак и не посмях да се обадя отново. После когато видях другите фарове да се задават, да спират и който и да беше да обръща наистина бързо и да изхвърчава обратно по пътя като куршум, разбрах, че се е случило нещо лошо.
— Кога беше това?
— В 4.25 часа.
Което съответстваше с това, което Сент Джон каза за времето, по което е намерил тялото. Попитах я:
— А не видяхте ли други светлини между тези в 2.17 и 4.25 часа?
— Не, но видях след това. Около 5.00. Това беше военният полицай, който намери тялото. След около петнадесет минути друг военен полицай дойде и ми каза какво се е случило.
— Можехте ли да чуете някои от тези превозни средства от това разстояние?
— Не.
— Да чуете затръшване на врата?
— Бих могла, ако вятърът духа към мен. Беше насрещен.
— Ловец ли сте?
— Да.
— Какво ловувате?
— Опосуми, катерички, зайци.
— Птици?
— Не. Обичам да ги гледам.
Изправих се.
— Благодаря ви. Много ми помогнахте.
— Не съм сигурна.
— Аз съм. — Тръгнах към вратата на килията и после се обърнах. — Ако ви пусна да се върнете във вашето поделение, ще ми обещаете ли, че няма да кажете за това на никого?
— На кого давам честната си дума?
— На офицер от американската армия.
— Имате сержантски пагони и дори не си знаете името.
— Откъде сте?
— Лий Каунти, Алабама.
— Получавате едноседмична служебна отпуска. Оставете телефонния си номер на командира си.
Върнах се в стаята за разпит, където заварих Синтия сама, хванала глава с ръце, да чете записките си, или да си мисли.
Сравнихме разпитите и заключихме, че времето, когато е настъпила смъртта, е някъде около 2.17 и 4.25 часа. Предположихме, че убиецът или убийците са били или в джипа на Ан Камбъл, или вече на местопрестъплението. Ако убиецът е използвал собствено превозно средство, то той не е включил светлините си, или е бил паркирал на известно разстояние от мястото, където редник Робинс е била на пост. По това време аз клонях към теорията, че Ан Камбъл е взела него или тях и го е, или ги е закарала на мястото, но не отхвърлях и възможността за предварително уговорена среща на мястото на престъплението. Една случайна фатална среща ми се струваше по-малко вероятно, като се има предвид, че светлините са изгаснали веднага, след като джипът е спрял, защото ако Ан Камбъл е била причакана, би минало известно време между спирането на превозното средство и изгасянето на фаровете. Синтия попита:
— Ако е било тайна среща, защо изобщо е използвала фаровете?
— Може би, за да не привлича ненужно внимание. Нейното присъствие там е било съвсем законно, но ако е била забелязана от някой минаващ патрул на военната полиция без фарове, тя е щяла да бъде спряна и разпитана.