— Искам да се върнеш на местопрестъплението, след като тялото бъде махнато оттам, и като използваш същите колчета за палатка, да приковеш Синтия Сънхил към земята.
— Моля?
— Не виждам никаква причина една здрава жена да не може да измъкне колчетата.
— Аз обаче виждам, колчетата са били разположени под ъгъл спрямо тялото, Карл, и тя не е имала нужната сила, а освен това е имало и някой, който е сложил въже около врата й, освен това мисля — моето предположение е, че това е започнало като игра.
— Може би, а може би не. Но в някой момент тя е разбрала, че това не е игра. От минал опит знаем каква сила може да има една жена, когато разбере, че животът й е в опасност. Може да е била упоена или приспана. Нека токсикологът със сигурност провери за успокоителни. А междувременно ти и госпожа Сънхил ще се опитате да пресъздадете престъплението от начало до край.
— Имаш предвид само имитация, надявам се.
— Да, не я изнасилван и удушавай.
— Ставаш мекушав, Карл. Добре, ще предам предложение то ти.
— Това не е предложение. Това е заповед. А сега ми кажи по-подробно какво намери в жилището на капитан Камбъл.
Казах му и той не направи никакъв коментар относно пропуска ми да уведомя цивилните власти. Така че аз го попитах:
— Относно доклада, ще имаш ли някакви проблеми, свързани с влизането ми в жилището й и изнасянето на съдържанието му?
— Относно доклада, ти си уведомил най-близките й роднини, които са се съгласили, дори са предложили това действие. Научи се да си пазиш гърба, Пол. Няма винаги аз да върша това. Сега ти давам пет секунди да се настроиш за работа.
Използвах петте секунди, рисувайки си чудесна мислена картина как съм застанал с ръце около врата на Карл, който беше с изплезен език и изскочили очи…
— Свърши ли?
— Още една секунда — кожата му посиня, и накрая… — свърших.
— Добре. Искаш ли помощ от ФБР?
— Не.
— Искаш ли друг следовател от тази канцелария или от отдела ни в Хадли?
— Хайде да започнем отначало. Аз дори не искам случая.
— Защо не?
— Тук вече имам един незавършен случай.
— Довърши го.
— Карл, разбираш ли, че това убийство е много деликатно… много…
— Имал ли си някакви лични взаимоотношения с жертвата?
— Не.
— Изпрати ми по факса предварителния си доклад, да бъде на бюрото ми до 17.00 часа днес. Диане ще определи номер на случая. Нещо друго?
— Ами, да. Въпроси относно медиите, официалното становище на Министерството на войната, на канцеларията на главния прокурор, на Министерството на правосъдието, личното становище на генерала и това на съпругата му, въпросът относно това дали генералът ще продължи да изпълнява задълженията си тук, дали…
— Просто разследвай убийството.
— Това исках да чуя.
— Е, чу го. Нещо друго?
— Да, искам госпожа Сънхил да бъде отстранена от случая.
— Аз не съм й възлагал случая. Тя защо е там?
— По същата причина, по която съм и аз. Просто бяхме тук. Не сме свързани със структурите или с персонала тук. Кент ни помоли да останем, докато ти официално определиш екип.
— Ти си официално определен. Защо не я искаш?
— Не можем да се понасяме.
— Никога не сте работили заедно. Така че, на какво се дължи тази неприязън?
— Имахме конфликт на лична основа. Нямам никаква представа за професионалните й умения.
— Тя е доста способна.
— Няма никакъв опит в областта на убийствата.
— Ти нямаш почти никакъв опит в областта на изнасилванията. Тук имаме убийство и изнасилване, така че вие образувате чудесен екип.
— Карл, мисля, че веднъж обсъждахме това. Ти ми обеща да не ни пращаш на едно място по едно и също време. Тя защо беше тук?
— Никога не съм обещавал такова нещо. Интересите на армията са на първо място.
— Точно така. Най-добре ще се удовлетворят интересите на армията, ако ти я отзовеш още днес. Случаят й тук е приключил.
— Да, получих доклада й.
— Значи?
— Почакай малко.
Остави ме да чакам. Карл беше особено безчувствен и труден, което, както зная, е неговият начин да ми каже, че той има пълно доверие в умението ми да се справя с една трудна задача. И все пак би било приятно да чуя една две думи, които потвърждаваха, че съм се натресъл зле. Да, Пол, това ще бъде много деликатно, много трудно и съществува опасност за кариерата ти. Но аз съм зад теб. Може би дори няколко думи за жертвата и семейството й. Трагично, да, трагично. Такава млада, красива и интелигентна жена. Родителите й вероятно са съкрушени. Искам да кажа, Карл, стани по-човечен.