Сержант Елкинс кимна, като че ли беше правил това и преди. Приказвахме си за това и онова и си пийвахме от бирата.
Когато влязохме в гарнизона, ние прикрихме бирените консерви, докато минавахме покрай караула, а после ги напъхахме под седалките. Спрях пред канцеларията на шефа на военната полиция, слязохме и влязохме вътре.
Постовият се изправи, аз му пъхнах значката си от ЦСО в лицето и продължихме напред. Сержант Елкинс или не забеляза, или това беше прекалено бързо за него. Тръгнахме надолу по коридора към килиите за задържани. Намерих една хубава празна килия в ъгъла с отворена врата и пъхнах сержант Елкинс вътре. Той изглеждаше объркан и малко разтревожен.
— Къде е аверчето?
— Ти си ми аверчето.
Затворих вратата на килията и тя се заключи. Заговорих на приятелчето си през решетките:
— Арестуван си — показах му значката си. — Обвинението е заговор за продажба на военно имущество на САЩ без нужните правомощия и измама към САЩ. — И добавих: — Освен това не си беше сложил колана в колата.
— О, Господи… о, Боже…
Изражението на лицето на човек, когато му съобщаваш, че е арестуван е много интересно и показателно, и трябва да прецениш следващите си думи според реакцията му. Елкинс изглеждаше като че ли току-що е видял свети Петър с насочен надолу палец. Казах му:
— Ще ти дам възможност за измъкване, Далбърт. Ще напишеш саморъчно и подпишеш пълни самопризнания, а после ще сътрудничиш на правителството да хване ония типове, с които говорихме. Направиш ли го, аз ти гарантирам да не стоиш в затвора. Получаваш дисциплинарно уволнение и отнемане на чин, заплата, добавки и пенсионно осигуряване. Иначе доживот в Лийкънуърт. Съгласен ли си?
Започна да плаче. Зная, че започвам да ставам мек, защото преди дори и не бих предложил такава сделка, а ако заподозреният започнеше да плаче, щях да му бия шамари, докато не спре. Опитвам се да стана по-чувствителен към нуждите на престъпниците и се опитах да не мисля какво биха причинили на полицаите и невинните хора тези двеста М–16 и гранатомети. Да не споменаваме факта, че сержант Елкинс беше нарушил свещена клетва. Казах му:
— Съгласен ли си?
Той кимна.
— Умно, Далбърт. — Порових из джобовете си и намерих картата с правата му. — Ето. Прочети това и го подпиши.
Подадох му картата и химикал. Той избърса сълзите си, докато му четях правата на обвиняем.
— Подпиши проклетото нещо, Далбърт.
Той подписа и ми върна картата и химикала. Карл щеше да побеснее страхотно, когато му кажех, че съм направил Елкинс свидетел на обвинението. Теорията на Карл е, че всеки трябва да отиде в затвора и на никой не трябва да се дава възможност да се измъкне. Във военния съд не обичаха да чуват за сделки. Да, обаче аз трябваше да приключа този случай по-бързо, за да се заловя с другия, който можеше да ми донесе неприятности. Карл каза да го приключа и той беше приключен.
Един лейтенант от военната полиция се приближи и ми каза да му обясня какво става и да се идентифицирам. Показах му документите си от ЦСО и му наредих:
— Дайте на този човек малко листи и химикал за самопризнания, после го заведете в ЦСО в гарнизона и им го предайте за по-нататъшен разпит.
Сержант Елкинс седеше на леглото и изглеждаше много жалък в своите шорти, фланелка и сандали. Твърде много мъже съм виждал така през решетките на килията и се чудя как ли им изглеждам аз на тях от другата страна на решетките.
Напуснах ареста и отидох в новата си канцелария. Прелистих бележника с адреси на Ан Камбъл, в който имаше около сто имена, но моето не беше сред тях. Тя не използваше никакви звезди или сърца или нещо такова, за да означи сърдечна връзка или някаква система за градация, но както вече казах, вероятно някъде имаше друг списък на имена и телефонни номера, може би в стаята за отдих в мазето, а може би в личния й компютър.
Надрасках един доста повърхностен и дразнещо кратък доклад за Карл — не този, който си бях съставил наум, а друг, който нито главният прокурор, нито защитата биха могли да критикуват по-късно. Вече в страната не съществуваше нито един документ, който можеше да се счита за сигурен, така че вместо знак „Секретно“ можеше да се пише „За широко разпространение“.
След като завърших доклада, натиснах копчето на вътрешния телефон и казах:
— Нека един документчик се яви при мен.
Документчиците в армията са нещо като цивилните секретарки, с тази разлика, че повечето са мъже, макар че в последно време виждам все повече жени. Във всеки случай, както и техните цивилни колеги, те могат да създадат или унищожат шефа си или канцеларията. Този, който ми се яви, беше жена, облечена в зелена униформа, която се състоеше от зелена пола и блуза, подходяща за горещи канцеларии. Тя рапортува доста добре, отривисто и с хубав глас: