Той се усмихна, като че ли му беше приятно да си говорим, така че му напомних:
— Ако оплескаш нещо, по-добре си помисли къде би могъл да живееш с половин заплата. Доста хора отиват в Мексико.
— Ако аз оплескам нещо, мога да се покрия. Ако ти оплескаш нещо, все едно, че си се покрил с трева, а полковник Хелман е косачка.
И това беше неприятната истина. Уведомих го:
— Канцеларията, домашните и личните вещи на жертвата са в един хангар в Джордън Фийлд, така че като приключиш тук, иди там.
— Зная. Тук ще сме приключили, докато се стъмни, а после ще изкараме една нощна смяна в хангара.
— Полковник Кент беше ли тук?
— Само за няколко минути.
— Какво искаше?
— Същото като теб, но без остроумията. — Добави: — Иска да се видиш с генерала. Получи ли съобщението?
— Не. Добре, Кал, аз съм в сградата на военната полиция. Всички доклади и запитвания идват направо при мен или Синтия, запечатани и надписани „секретно“. Можеш и да се обадиш по телефона или да се отбиеш. Моята секретарка е специалист Бейкър. Не обсъждай този случай с никого, дори и с началника на военната полиция в гарнизона. Ако някой те попита нещо, отпрати го при мен или Синтия. И инструктирай хората си да правят същото. Разбрахме ли се?
Кал кимна, а после попита:
— Дори и полковник Кент?
— Дори и генерала.
— Добре — сви рамене той.
— Хайде да отидем да огледаме полевите тоалетни, а после твоите хора могат да ги обработят.
Докато вървяхме, Синтия попита Кал:
— Кога можеш да предадеш тялото на съдебния лекар за аутопсия?
Кал почеса плешивата си глава:
— Ами… предполагам след три часа.
Тя каза:
— Защо не се обадиш в гарнизонната болница и не повикаш съдебния лекар тук, така че да прегледа тялото на място. После му кажи, че бихме искали спешна аутопсия, дори и ако трябва да остане до късно, и че бихме желали предварителен доклад още тази нощ. Кажи му, че генералът също ще го оцени, и че генералът и госпожа Камбъл биха желали да започнат подготовката по погребението.
Кал кимна:
— Окей.
Синтия изглежда беше започнала да му хваща цаката. Явно примерът ми беше поучителен.
Тримата минахме покрай пейките, по повърхност, покрита с дебела трева, по която не оставаха никакви следи, и сред дърветата, където бяха тоалетните. Кент беше оградил района и ние стъпихме върху жълтата лента, която обозначаваше мястото на престъпление. По-старата барака беше означена „Персонал — мъже“, а по-новата „Персонал — жени“. Думата „персонал“ би могла да се стори излишна на някого, но военният устав забранява краткостта и здравия разум. Влязохме в тоалетната, обозначена за мъже, и аз включих осветлението, като използвах носната си кърпичка.
Подът беше от бетон, стените дървени, а там, където стените се допираха до тавана, имаше прегради. Имаше три умивалника, три тоалетни и три писоара, всички доста чисти. Предположих, че ако някое поделение е имало стрелби предния ден, те не са свършили по-късно от 17.00 часа и са определили наряд за почистване на тоалетната. Всъщност кошчетата за боклук бяха празни, нищо не плуваше в тоалетните и всички седалки бяха вдигнати.
Синтия привлече вниманието ми към един от умивалниците. В него имаше следи от вода и един косъм. Казах на Кал:
— Тук има нещо.
Той се приближи и се наведе над мивката.
— Човешки, от бялата раса, от глава. — Погледна го по-отблизо. — Паднал е, може да е отрязан, но не е изтръгнат. Няма корен. Не е кой знае какъв образец, но може би ще мога да ти дам кръвна група, може би пол, но без корен не бих могъл да определя генетичния код.
— А името на притежателя?
На Кал не му беше забавно. Той огледа тоалетната и каза:
— Това ще бъде следващото по важност, след като приключим там.
— Отвори и сифоните на умивалниците също така.
— Не е нужно да ми казваш.
— Предполагам, че не е.
Отидохме в женската тоалетна, която беше също толкова чиста. Имаше шест тоалетни, и тук тоалетните седалки бяха вдигнати, което беше военна заповед, макар че жените трябваше да ги спускат. Казах на Кал:
— Искам да ми кажеш дали капитан Камбъл е използвала тоалетната.
Той отвърна:
— Ако не друго, бихме могли да установим следа от пот или телесна мазнина върху тоалетната седалка, или кожни клетки в сифона. Ще направя всичко, което е по възможностите ми.
— И не забравяй отпечатъците по и около ключа на лампата.
— Ти забравяш ли да дишаш?
— От време на време.
— Аз не забравям нищо.
— Добре.
Огледахме наоколо, но нямаше никакви очевидни следи, които биха могли да се свържат с жертвата, с престъплението, или с извършителя. Но ако вярваш в теорията за прехвърлянето и обмяната, то мястото вероятно беше пълно с доказателства.