Излязохме на слънце и тръгнахме обратно към пътя. Казах на Кал:
— Не се обиждай, но трябва да ти напомня да изградиш правилна система от доказателства, да надпишеш и документираш всичко, като че ли ще бъдеш подложен на кръстосан разпит от някой жесток защитник, на когото ще му платят само при оправдателна присъда. Ясно ли е?
— Не се тревожи за това. А междувременно ти намери някой заподозрян и ние ще му остържем кожата, ще му източим кръв та, ще му изтръгнем косата и ще го накараме да се изпразни в гумена торбичка, както Синтия накара оня тип вчера.
— Надявам се, че ще има нещо, което да мине за заподозрян.
— Винаги има. А къде са дрехите й, между другото?
— Няма ги. Била е облечена с бойна униформа.
— Другите също. Така че ако намеря влакна от униформа, това няма да означава нищо.
— Да, така е.
— Не е лесно на криминалистите, когато всички носят еднакви дрехи и обувки.
— Вярно. Взе ли отпечатъци от ботушите на всички военни полицаи, които са били на мястото на престъплението.
— Да.
— Включително и от полковник Кент?
— Да.
Стигнахме до пътя и спряхме. Синтия каза:
— Не забравяй, Кал, само ние можем да ти оказваме натиск. Никой друг няма тази власт.
— Чух ви.
Той погледна обратно към тялото и каза:
— Била е много красива. В лабораторията имаме един от онези плакати за набиране на доброволци. — После погледна към Синтия и мен и каза: — Е, късмет.
— На теб също — отвърна Синтия.
Кал Сайвър се обърна и бавно се отправи към тялото. Синтия и аз се качихме в колата й и тя попита:
— Накъде?
— Джордън Фийлд.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Да бързам, да бързам, да бързам. Колкото по-стар е случаят, толкова по-студена е следата. Колкото по-студена е следата, толкова по-труден е случаят.
Прехвърляне и обмяна. Официално това се свързва с доказателствения материал на криминалистите, с материални частици и елементи. Но за следователя, разследващ убийство, то може да се свърже с нещо почти метафизично. С помощта на кратки биографии на престъпници и анализи на жестоки престъпления започваш да опознаваш убиеца, без да си го виждал. Като използваш анализ на жертвите и психологическа аутопсия, започваш да научаваш повече за жертвата от това, което другите хора ти казват за нея. Накрая можеш да се досетиш за взаимоотношенията между жертва и убиец и да заключиш, че са били познати, както най-често се случва. Основавайки се на теорията, че е имало емоционално и психологическо прехвърляне и обмяна между мъртвия и убиеца, можеш да започнеш да стесняваш списъка си на заподозрени. От друга страна, бих се зарадвал, ако получех ДНК анализ или отпечатък от пръсти от Кал Сайвър.
Отправихме се на север в посока на главния гарнизон, но завихме наляво, когато стигнахме до знак „Джордън Фийлд“. Казах на Синтия:
— Като се имат предвид фактите, установени от Кал по отношение на колчетата и въжето, мисля, че не е нужно да бъдеш прикована към земята.
Тя отвърна:
— Карл е един типичен кабинетен детектив.
— Вярно.
Сред другите неприятни черти на Карл, беше досадният му навик да предлага блестящи идеи. Седи си там във Фолс Чърч, чете лабораторни анализи и свидетелски показания, разглежда снимки, а после си създава теории и ръководи разследвания. Мъжете и жените, които работят на терена, наистина много обичат това. Карл си въобразява, че е някакъв европейски учен и фактът, че не улучва нищо като че ли не го смущава много.
Но Карл е добър командир. Той ръководи стегнато операциите, не се подмазва на никого и защитава хората си. По този конкретен случай полковник Карл Густав Хелман ще бъде непременно извикан в Пентагона, за да докладва. Застанал вероятно в канцеларията на началника на щаба пред министъра на войната, началника на ФБР, главния военен прокурор и други отбрани шефове с много бронз по пагоните и стомана в очите, той ще обяви:
— Най-добрият ми специалист, старши подофицер Пол Бренер, работи по случая. Той казва, че не се нуждае от външна помощ и ме уверява, че ще приключи случая успешно до няколко дена. Предстои арест.
Прав си, Карл. Най-вероятно моят. Синтия погледна към мен:
— Изглеждаш малко блед.
— Просто съм изморен.
Приближихме Джордън Фийлд, военно летище, което е част от Форт Хадли. По-голямата част от Хадли е открита и хората могат да влизат и излизат когато желаят, но Джордън Фийлд е охраняван район и ние бяхме спрени на портала от един военен полицай.
Той погледна документите за установяване на самоличност на Синтия и попита: