Кент погледна към Синтия и мен.
— Много мъже са ръководени от едноокото, разгонено чудовище и то ги води направо в ада. Виждал съм доста такива случаи в работата си. Вие също.
Вярно. Но в този случай аз повече се интересувах от това, което чудовището търсеше. Попитах Кент:
— Знаеш ли дали се е срещала с мъже? Била ли е активна в сексуално отношение?
— Не зная дали е била активна в сексуално отношение. Зная само за един неженен офицер, който излизаше с нея — лейтенант Елби, един от помощниците на генерала — но тя никога не е обсъждала личния си живот с мен и нейното поведение никога не е привличало професионално вниманието ми. От друга страна, човек не можеше да не се запита как ли се забавлява тя.
— Как мислиш се е забавлявала?
— Така както аз бих постъпил на нейно място. Да държа професионалния си живот отделно от личния в цивилното общество.
— Какви досиета има Ярдли за нея?
— Ами… предполагам, че има предвид, когато тя беше арестувана в Мидлънд преди около година. Ярдли ми се обади още преди да я регистрират, аз отидох там и я прибрах.
— Значи все пак е привлякла вниманието ти професионално.
— До известна степен. Това не беше официално. Ярдли каза, ме няма да се прави досие и няма да останат никакви доказателства за ареста.
— Явно е излъгал. За какво беше арестувана?
— Ярдли каза, че е било за нарушаване на спокойствието.
— По какъв начин Ан Камбъл е нарушила спокойствието на Мидлънд?
— Карала се е с някакъв тип на улицата.
— Някакви подробности?
— Не. Ярдли не искаше да каже. Каза само да я заведа в къщи.
— Така че ти си я завел вкъщи?
— Не, казах ти, че не зная къде живее, Бренер. Не ми скачай с такива номера: Всъщност я доведох в гарнизона. Беше около 23.00 часа. Беше абсолютно трезва, между другото. Така че я заведох да пийнем в офицерския клуб. Тя така и не ми каза какво се е случило и аз не я попитах. Повиках й такси и тя си тръгна около полунощ.
— Не знаеш ли името на мъжа или на офицера, който я е арестувал?
— Не, но съм сигурен, че Ярдли ги знае. Попитай го — Кент се усмихна, — сега, когато ти е обещал пълното си съдействие.
— Други въпроси?
Синтия го попита:
— Как се почувствахте, когато ви съобщиха, че е мъртва?
— Поразен.
— Натъжен?
— Разбира се. Стана ми мъчно и за генерал и госпожа Камбъл, бях също така дяволски ядосан и малко разтревожен, защото се беше случило в моя район. Харесвах я, но не сме били чак толкова близки, че да го понеса много тежко. Чувствам се по-разстроен професионално.
— Оценявам откровеността ти — отбелязах аз.
— Ще я оцениш още повече, когато започнеш да слушаш глупостите, които другите ще ти наговорят.
— Не се и съмнявам.
Попитах го:
— Имаш ли някакви въпроси към мен?
Той се усмихна.
— Колко време каза, че е нужно да стигнеш с кола от Уиспъринг Пайнс до гарнизона?
— Половин час. По-малко в ранните утринни часове.
Той кимна, после огледа мебелите и домашните вещи в хангара.
— Добре ли ти се струва?
— Добре е. Добра работа. Но донеси някакви паравани, окачи картините и закачи дрехите на пръчки там, където са били дрешниците.
— Взели ли са нещата от мазето — погледнах към Синтия.
Кент отвърна:
— Да, ей там. Все още са в сандъци. Ще донесем няколко маси и полици, за да възпроизведем атмосферата в мазето. — Помисли малко, а после каза: — Очаквах, че ще има повече неща.
— Не забелязахте ли например дали няма някакви лични вещи?
— Имаш предвид неща като противозачатъчни средства, писма от мъже, снимки на приятели, сексуални атрибути, еротична литература?
— Е, не зная дали неженените жени имат сексуални атрибути… и не огледах внимателно за писма и други подобни… Имах предвид противозачатъчни хапчета или други такива.
— Пипал ли си нещо, Бил?
— Не. — Той измъкна чифт хирургически ръкавици от джоба на панталона си. — Но може да съм докоснал нещо с голи ръце, когато надзиравах разтоварването. Ярдли също докосна някои неща, случайно.
— Или нарочно.
Кент кимна.
— Или нарочно. Прибави още един заподозрян към списъка.
— Вече го направих.
Отидох към мястото, където бяха разположени мебелите от канцеларията на Ан Камбъл. Бяха спартански тип, какъвто обичаха в армията, докато в същото време се опитваха да измъкнат от Конгреса танкове за три милиона.
Канцеларията се състоеше от бюро със стоманена конструкция, въртящ се стол, два сгъваеми стола, библиотека, две високи кантонерки и компютър. Книгите на полиците бяха само стандартни текстове по психология, плюс военни публикации на същата тема, както и такива за водене на психологическа война, анализи на военнопленници и други подобни теми.