Генерал Камбъл подаде ръка на Синтия, която я пое и каза:
— Моите най-искрени съболезнования, сър.
— Благодаря.
Поех ръката му, която беше огромна, предадох му моите съболезнования и добавих:
— Много съжалявам, че трябва да ви обезпокоя в такъв момент.
Като че ли срещата е била моя идея.
— Няма защо — каза той и седна. — Моля седнете.
Ние седнахме в кожени столове, обърнати към бюрото. Проучвах лицето му в сумрака. Главата му беше покрити със снво-руса коса, имаше яркосини очи, груби черти и добре оформена челюст с трапчинка на брадичката. Хубав мъж, по като се изключат очите, красотата на Ан Камбъл вероятно беше дошла от майката.
Когато си при генерал, никога не трябва да говориш, докато не те заговорят, но генералът не говореше. Той гледаше между Синтия и мен, в някаква точка зад нас. Кимна, предполагам на Фаулър, и аз чух как вратата зад нас се затвори, когато полковник Фаулър излезе.
Сега генерал Камбъл погледна Синтия, после мен и се обърна към нас с тих глас, който според това, което знаех от радиото и телевизията, не беше типичен за него.
— Разбирам, че и двамата желаете да работите по тази задача.
Ние и двамата кимнахме и казахме:
— Да, сър.
Той ме погледна.
— Бих ли могъл да ви убедя, че за всички ще бъде по-добре, ако прехвърлите този случай на майор Бауз тук, във Форт Хадли?
— Съжалявам, генерале — отвърнах аз. — Този въпрос излиза извън границите на Форт Хадли и на вашата скръб. Никой от нас не може да го промени.
Генерал Камбъл кимна.
— Тогава аз ще ви окажа пълното си съдействие и ще ви обещая сътрудничеството на всички тук.
— Благодаря, сър.
— Имате ли някаква идея кой би могъл да извърши това.
— Не сър.
А вие.
— Мога ли да разчитам, че вие ще работите бързо и че ще направите всичко възможно да се намали сензационната страна на този случай и че от вас ще има повече полза, отколкото вреда тук?
Отвърнах:
— Уверявам ви, че нашата единствена цел е да извършим арест колкото се може по-скоро.
Синтия добави:
— Предприехме стъпки от самото начало да сведем до минимум външното участие. Прехвърлихме цялото съдържание на дома на капитан Камбъл тук в гарнизона. Шефът на полицията Ярдли не изглежда доволен от това и подозирам, че ще се свърже с вас във връзка с това. Ако бъдете така любезен да му кажете, че сте ни упълномощили да го направим, бихме ви били много благодарни. По отношение намаляване сензационния ефект и вредата за армията и гарнизона няколко думи от ваша страна към Ярдли биха имали голям ефект за постигането на тази цел.
Генерал Камбъл се втренчи в Синтия за дълго време. Без съмнение той не можеше да погледне някоя млада привлекателна жена на тази възраст, без да помисли за дъщеря си. Какво точно мислеше за дъщеря си, обаче, аз не знаех. Той й каза:
— Може да го считате за направено.
— Благодаря, генерале.
— Доколкото разбрах, генерале, вие е трябвало да видите дъщеря си тази сутрин, след като тя се освободи от наряд? — добавих.
Той отвърна:
— Да, трябваше да закусим заедно. Когато не пристигна, аз се обадих на полковник Фаулър в щаба, но той каза, че тя не е там. Мисля, че той й се е обадил вкъщи.
— Кога стана това, сър?
— Не съм сигурен. Тя трябваше да пристигне вкъщи в 07.00. Вероятно съм се обадил в щаба в 07.30.
Не продължих в тази насока, но казах:
— Генерале, ние сме благодарни за предложението ви за пълно сътрудничество и ще се възползваме от него. При първа възможност от ваша страна бих желал да проведа един по подробен разговор с вас и госпожа Камбъл. Може би утре.
— Страхувам се, че утре имаме да уреждаме погребението и други лични въпроси. Денят след погребението може би ще бъде удобен.
— Благодаря ви. Семейството често има информация, която без да осъзнава, би могла да бъде изключително важна при разрешаването на случая.
— Разбирам. — Той помисли малко и после попита: — Мислите ли, че е бил някой, когото тя е познавала?
— Много е възможно — отвърнах аз и погледите ни се срещнаха.
Той не отклони поглед и ми каза:
— Аз също имам това усещане.
Попитах го:
— Говорил ли е някой друг, освен полковник Фаулър, с вас за обстоятелствата около смъртта на дъщеря ви?
— Не. Полковник Фаулър ме информира.
— За възможното изнасилване и как е била намерена?
— Да.
Последва дълго мълчание и от предишния си опит с генерали знаех, че той не ме чака да заговоря, а че разговорът беше приключил.