— Откога се срещаха?
— От време на време, откакто тя дойде тук. Имаха бурна връзка. Всъщност, без да соча с пръст, но това е човекът, с когото трябва да говорите.
— Защо?
— Защо? Ами то е очевидно. Те имаха връзка. Караха се като куче и котка.
— За какво?
— За… ами тя ми спомена, че той се отнасял зле с нея.
Това някак си ме изненада. Казах на Мур:
— Той се отнасял лошо с нея?
— Да. Не й се обаждал, срещал се с други жени, срещали се само когато той искал.
Това не се връзваше. Ако аз бях влюбен в Ан Камбъл, защо всички други мъже да не я следваха като кученца по петите? Казах на Мур:
— Защо е търпяла всичко това? Искам да кажа, била е… желана, привлекателна… — Невероятно красива, сексапилна и е имала тяло, за което можеш да умреш. Или да убиеш.
Мур се усмихна, почти с разбиране, помислих си аз. Този тип ме караше да се чувствам неспокоен. Каза:
— Има такъв тип характер — ще го кажа с езика на непрофесионалиста — Ан Камбъл харесваше лошите момчета. Тя смяташе всеки, който проявеше и най-малкото внимание към нея, за слаб и достоен за презрение. Това включваше повечето мъже. Привличаха я само мъже, които се отнасяха лошо, почти грубо с нея. Уес Ярдли е такъв тип мъж. Той е мидлъндски полицай, също като баща си, местен плейбой и има много приятелки, привлекателен е, предполагам, има чара на южняците и знае всички номера от старите времена. Мошеник и негодник са подходящи думи за него.
Все още не можех да възприема това и казах:
— И Ан Камбъл е имала връзка с него в продължение на две години?
— С прекъсвания.
Синтия каза:
— И тя е обсъждала всичко това с вас?
— Да.
— Професионално.
Той кимна в знак, че оценява нейната проницателност.
— Да, аз бях нейният психотерапевт.
Аз не бях толкова проницателен, може би защото умът ми беше объркан. Бях изключително разочарован от Ан Камбъл. Стаята за игри и снимките не ме разстроиха, може би защото знаех, че тези мъже са били просто предмети за нея и тя ги е използвала като такива. Но мисълта за приятел, за любовник, за някои, който я е обиждал, роднина на Бърт Ярдли при това, наистина ме изкара извън релси.
Синтия каза на Мур:
— Вие знаете почти всичко, което може да се знае за нея.
— Така мисля.
— Тогава ви молим да ни помогнете с психологическата аутопсия.
— Да ви помогна. Та вие не бихте могли да се докоснете дори до повърхността. Госпожо Сънхил.
Овладях се и му казах:
— Ще ми трябват всичките ви бележки и записите на сеансите с нея.
— Никога не съм водил никакви записки. Такава беше уговорката ни.
Синтия каза:
— Но вие ще ни помогнете?
— Защо? Тя е мъртва.
Синтия отвърна:
— Понякога психологическата аутопсия помага да се изгради психологически профил на убиеца. Предполагам, че знаете това.
Зная много малко за криминалната психология. Ако искате мнението ми, това са почти изцяло глупости. Ние всички сме душевноболни в криминално отношение, но повечето имат добър самоконтрол — вътрешен и външен. Махнете самоконтрола и пред вас стои убиец. Виждал съм съвсем уравновесени мъже във Виетнам, които убиваха бебета.
Никой не проговори за момент и ние просто седяхме всеки погълнат от мислите си.
Накрая Синтия каза:
— Но ние очакваме, като неин довереник, да ни кажете всичко, което знаете за нея, приятелите й, враговете й, ума й.
— Предполагам, че нямам друг избор.
— Не, нямате — увери го Синтия. — Но ние бихме предпочели да ни сътрудничите доброволно, макар и не с ентусиазъм. Вие сигурно искате убиецът й да бъде предаден на съда.
— Бих желал да открият убиеца й, защото ми е интересно да разбера кой може да е бил… А що се отнася до правосъдие, аз съм почти сигурен, че убиецът е мислил, че раздава правосъдие.
Синтия попита:
— Какво искате да кажете с това?
— Искам да кажа, че когато жена като Ан Камбъл е била изнасилена и убита почти под носа на баща й, може да бъдете сигурни, че някой е имал зъб на нея, на баща й, или на двамата, и вероятно основателно. Основателно поне според него. — Той се изправи. — Това много ме разстройва. Чувствам силно загубата й. Нейното присъствие ще ми липсва. Така че, ако ме извините…
Синтия и аз също се изправихме. Той беше полковник в края на краищата.
— Бих желал да говоря с вас утре. Моля оставете деня си свободен, полковник. Вие ме заинтригувахте.
Той тръгна и ние седнахме.
Храната пристигна и аз започнах да отчупвам с неохота от сандвича си.
Синтия каза:
— Добре ли си?
— Да.
— Струва ми се, че изборът на любовници на Ан Камбъл те разстрои. На теб като че ли ти потънаха гемиите, когато чу.