— Престъпникът винаги се връща на мястото на престъплението.
— Глупости.
— Слънцето беше залязло, изгряваше пълна луна и аз се надявах, че условията в този час ще бъдат достатъчно близки до предишната сутрин на полигона, за да добия представа за това, което се е случило и да получа вдъхновение.
Минахме покрай гарнизонното кино, откъдето тъкмо излизаше тълпа хора, после край сержантския клуб, където напитките бяха по-хубави от тези в офицерския, храната по-евтина, а жените по-благосклонни.
Синтия каза:
— Ходих в сградата на военната полиция и видях полковник Кент.
— Добра инициатива. Нещо ново?
— Някои неща. Първо иска да караш по-кротко с полковник Мур. Очевидно Мур се е оплакал от твоето агресивно поведение.
— Чудя се Кент на кого се оплаква.
— Има и още хубави новини. Дойде съобщение за теб от Карл и аз си позволих да му се обадя у тях. Той е страхотно вбесен заради някакъв Далбърт Елкинс, за когото казва, че си направил от престъпник свидетел на обвинението с имунитет.
— Надявам се някой да направи същото за мен някой ден. Нещо друго?
— Да, Карл, втори рунд. Трябва да докладва на главния военен прокурор утре в Пентагона и би желал по-пълен доклад от този, който си му изпратил по-рано днес.
— Е, може да импровизира нещо, имам работа.
— Аз напечатах един доклад и го изпратих по факса в дома му.
— Благодаря. Какво се казваше в доклада?
— Оставила съм един екземпляр на бюрото ти. Имаш ли ми доверие, или не?
— Разбира се. Просто този случай върви на зле и може би е по-добре, ако името ти не стои под докладите.
— Правилно. Подписах го с твоето име.
— Какво?
— Шегувам се. Остави ме аз да се грижа за кариерата си.
— Добре. Нещо от криминалния отдел?
— Да. От болницата са изпратили предварителен протокол в канцеларията на шефа на военната полиция. Смъртта е настъпила не по-рано от полунощ и не по-късно от 04.00.
— Това и аз го зная.
Докладът от аутопсията, наречен по някаква необяснима причина протокол, обикновено започваше там, откъдето този на криминалистите свършваше, макар че двата се застъпваха малко, което беше добре. Колкото повече вампири, толкова по-добре.
— Освен това смъртта със сигурност е настъпила в резултат от асфиксия. Открити са вътрешни травми по гърлото и шията й и тя е прехапала езика си. Всичко това съответства с удушаване.
Виждал съм аутопсии и както можете да си представите, не са приятни за гледане. Да си убит и гол е достатъчно унизително, но да бъдеш нарязан и изучаван от група непознати е върха на посегателството върху човешкото достойнство.
— Какво друго? — попитах аз.
— Вкочаняването и посиняването съответстват на положението на тялото при откриването му, така че изглежда смъртта е настъпила там и тялото не е било премествано от друго място. Освен това няма други наранявания освен тези от въжето около врата й, никакви други травми по откритите тъкани, нито по костите, мозъка, вагината, ануса, устата и така нататък.
Кимнах, но не направих никакъв коментар.
— Какво друго?
Синтия ми даде подробно описание на съдържанието на стомаха, на пикочния мехур и червата, състояние на вътрешни органи и анатомична справка. Доволен бях, че не бях доял оня сандвич със сирене, защото стомахът ми започваше да се вълнува. Синтия продължи:
— Има раничка по шийката на матката, което би могло да се дължи на аборт, прекарано заболяване или може би вкарване на големи предмети.
— Добре… това всичко ли е?
— Засега това е всичко. Съдебният лекар все още не е направил мнкроскопско изследване на тъканите и течностите, нито токсикологично, което те искат да направят независимо от криминалната лаборатория. — Синтия добави: — От тях не е могла да скрие нищо, нали?
— Само едно.
— Вярно. Има също така някои предварителни бележки от Кал. Извършили са серологичните проби и не са открили никакви приспивателни или отрова в кръвта й, само малко алкохол. Открили са слюнка в ъглите на устата й, която се е стичала надолу, което съответства с положението на тялото. Открили са пот на различни места и изсъхнали сълзи, които са се стичали надолу от очите й също в съответствие с положението на тялото. И за трите течности е доказано, че принадлежат на жертвата.
— Сълзи?
— Да. — Синтия каза: — Много сълзи. Тя е плакала.
— Това съм го пропуснал.
— Но те не са.
— Да, но сълзите не съответстват с липсата на рани и не са задължително свързани с удушаването.
— Така е — съгласи се Синтия. — Но съответстват с това да бъдеш вързан от някой луд и да ти кажат, че ще умреш. — Тя добави: — Това, което не се връзва, е твоята теория, че е била доброволен участник. Така че, може би ще трябва да промениш теорията си.