— Аз приспособявам теорията си към фактите. — Помислих малко и после казах: — Ти си жена. Какво я е накарало да плаче?
— Не зная, Пол. Не съм била там.
— Но ние ще трябва да отидем там. Тя не е от тези жени, които лесно биха заплакали.
Синтия кимна.
— Съгласна съм с това. Така че това, което я е накарало да плаче, може би е било емоционална травма.
— Правилно. Някой, когото тя е познавала, я е накарал да плаче, без дори да я докосва.
— Може би. Но тя би могла сама да се накара да плаче. Все още не знаем.
— Правилно.
Резултатите от криминалистическото изследване са обективни. А именно, открити са изсъхнали сълзи в големи количества. Сълзите са принадлежали на жертвата. Текли са от очите към ушите, което означава, че са текли, когато тялото с било в легнало положение. Край на изложението. Излиза Кал Сайвър и влиза Пол Бренер. Сълзите свидетелстват за плач. Тогава кой я е накарал да плаче? Какво я е накарало да плаче? Защо е плакала? Кога е плакала? Важно ли е да се научи това? Нещо ме караше да мисля, че е.
Синтия каза:
— Открити са влакна от собственото й бельо и от униформа, която вероятно е била нейна, но би могла да бъде и на някой друг. Други влакна не са били открити. Освен това единствените косми, открити по и около тялото, са нейни.
— А косъмът в мивката в тоалетната?
— Той не е бил неин. Бил е черен, небоядисан, от човек от бялата раса, от глава, вероятно е паднал, не с бил изтръгнат или отрязан, по стеблото са определили, че принадлежи на кръвна група 0. Не е имало корен, така че генетичния код и полът не могат да се определят окончателно, но според Кал, който се основава на дължината и на липсата на боя, балсами, гелове и други такива, е принадлежал на мъж. Определен е като къдрав, а не с права или чуплива коса.
— Струва ми се, че току-що срещнах един тип с такава коса.
— Да. Трябва да вземем кичур от косата на полковник Мур за микроскопски анализ.
— Правилно. Какво друго?
— Ами, не е открита сперма по кожата или по някое от отверстията. Освен това не е имало следа от вазелин във вагината или ануса й, което би могло да се случи при проникване на чужд предмет или кондом с вазелин, например.
Кимнах.
— Не е имало полов акт.
— Би могло, ако мъж, облечен в същата униформа като нея, я е обладал без да остави косъм, слюнка или пот. Ако е използвал кондом без вазелин или пък някакъв кондом, но не е еякулирал. Това би могло да се случи.
— Но не е. Не е имало полов акт. Би трябвало да има прехвърляне и обмяна до известна степен. Поне на микроскопско ниво.
— Склонна съм да се съглася. Но не можем да изключим някакъв вид генитална стимулация. Ако въжето около врата й е трябвало да предизвика сексуална асфиксия, както ти предположи, то тогава би трябвало да има някаква генитална стимулация.
— Това би било логично. Но в този случай съм се отказал от логиката. Добре, а по отношение на отпечатъци от пръсти?
— Никакви по тялото й. Не са могли да вземат никакви пълни или отчетливи отпечатъци от найлоновото въже, но са взели няколко от колчетата за палатки.
— Достатъчно ли са добри, за да минат пред ФБР?
— Не, но са достатъчно добри, за да се сраният с налични отпечатъци. Всъщност някои от отпечатъците са принадлежали на Ан Камбъл. Някои не са и може да принадлежат на другия човек.
— Надявам се.
Синтия каза:
— Значи тя е държала колчетата за палатка, което означава, че е била принудена да помага на извършителя, или че доброволно му е помагала, като при извратен сексуален акт, извършващ се по взаимно желание.
— По съм склонен да приема последното.
— Аз също, ако не беше фактът, че нещо я е накарало да плаче.
— Щастие. Екстаз — изтъкнах аз. — Плаченето е действие, което може да се наблюдава на практика. Причината за плача се поддава на най-различни интерпретации. — Добавих: — Някои хора плачат след оргазъм.
— Чувала съм. Така че в известна степен знаем много повече, отколкото знаехме при изгрев слънце, но в някои отношения знаем много по-малко. Някои от тези неща просто не се връзват.
— Това е много меко казано. Някакви отпечатъци по джипа?
— Много. Все още работеха по него и по тоалетните. Кал е закарал джипа и долните пейки в хангара. Направил е работилница там.
— Добре. — Помислих малко и после казах: — Имал съм само два случая на убийства, в които бях съвсем сигурен и при които не успях да получа обвинителна присъда. И в двата случая бяха замесени умни хора, които се бяха погрижили да не оставят никакви следи след себе си. Не бих желал този да бъде един от тези случаи.