Ние излязохме от пътя и стигнахме до покрит с чакъл паркинг.
Казах на Синтия:
— Този покрит с чакъл участък обслужва също така четвърти и шести полигон. Камионите, които возят взводовете, спират тук, оставят хората и за трите полигона, обръщат и си тръгват, а хората вървят до съответните си полигони. Помня го от времето, когато служих тук.
— Само дето вече не стрелят с мускети.
— Да. Така че този, с когото има среща, знае, че трябва да отбие тук, за да не остави следи от гумите. Последвай ме.
Минахме през чакъла, който беше нарязан от отпечатъците от десетки гуми, нито една от които не си личеше достатъчно ясно в изпотрошения камък, за да си струва нейното фотографиране или взимане на отливка. Но когато се приближихме към пейките на пети полигон, чакълът изтъняваше и с помощта на фенерчето можахме да различим отпечатъци от гуми там, където не би трябвало да е минавал нито камион, нито кола. Следите от гуми продължаваха към една горичка от дребни борове, после свършваха. Казах:
— Което и да е превозно средство, спряно тук, няма да бъде видяно от пътя, но той е оставил следи от гумите си.
— Пол, това е невероятно. Това може да са отпечатъци от гумите на извършителя.
— Това вероятно са отпечатъци от гумите на човека, който се е срещнал с нея тук. Той не е искал колата му да бъде видяна от минаващ патрул на военната полиция, или от камиона, който е щял да мине по този път около 01.00, за да смени поста в склада за муниции на километър нагоре по пътя и да остави редник Робинс. Този човек вече е бил тук по това време и е бил паркирал тук, после е отишъл пеш по задната пътека към шести полигон и е влязъл в тоалетните, за да чака.
Докато е бил там, той може да е използвал тоалетните и може да е измил лицето и ръцете си, оставяйки следи от вода и косми след себе си. Логично ли е засега?
— Засега.
— Хайде да тръгваме.
Намерихме задния път направен от малки греди, поставени една до друга, така че да се образува пътека, която може да се използва при всякакво време и която в казармата наричат рипсена повърхност. По тази повърхност не оставаха никакви следи. Вървяхме по нея стотина метра сред храстите и излязохме зад тоалетните на шести полигон.
— Човекът чака тук, вътре или около тоалетните. Първо вижда камиона, който вози смяната на караула нагоре към склада за муниции, после, малко по-късно, камионът се връща, след като е сменил първоначалния часовой и е оставил Робинс. Камионът не изминава целия път до главния гарнизон, където би могъл да срещне Ан Камбъл, идваща в срещуположна та посока. Той завива към Джордън Фийлдс, за да смени часовоите в хангарите, за което е нужно доста време. Спомням си това от времето, когато аз служих тук. Така че, Ан Камбъл вероятно не е срещнала камиона и е продължила направо към шести полигон. Тя е изгасила фаровете в някой момент и е спряла джипа си там, където го намерихме на пътя. Добре ли е?
— Засега. Но това са само предположения.
— Правилно. Именно в това се състои същността на пресъздаване на престъплението. Ти си тук, за да намираш слаби места, а не да ми казваш, че си го измислям.
— Добре. Продължавай.
— Така. Човекът, който я чака тук, около тоалетните, я вижда да спира джипа си на пътя и минава през откритото пространство — аз тръгнах през откритото пространство, а Синтия ме последна. — Той се приближава до Ан Камбъл, която е във или близо до джипа и й казва, че камионът развеждаш караула, е дошъл и се е върнал, както би трябвало да е станало до този момент, и че няма от какво да се притесняват сега. Освен от някой случаен патрул на военната полиция. Но това е малко вероятно тук. Един път свършил при десети полигон и оттук не минават транзитни коли, единствените други хора, които биха могли да дойдат, са началникът и заместник-началникът на караула, но те нима да минат насам толкова скоро след смяната на караула и най-вероятно е изобщо да не си направят труда. Единственият друг човек, който теоретично би могъл да дойде, е дежурният по поделение, но тази нощ дежурен по поделение е Ан Камбъл. Следиш ли?
— Всяка дума. Защо ще спира тук? Защо не е скрила колата си, ако е дошла на любовна среща? Всъщност защо изобщо е била на полигона, толкова близо до пътя?
— Не съм сигурен. Освен, че каквото и да е правила, го е правила така както тя е искала. Нищо не е било случайно и всичко е било предварително подготвено, включително, очевидно и това, че е била дежурен по поделение в лунна нощ. Следователно е имала някаква причина да остави превозното си средство точно тук и причина да си избере това място на петдесет метра от пътя.