Тя отново кимна и каза:
— Имам усещането, че в торбата с уликите не е останало много и че трябва да почнем да свързваме нещата преди да са ни изритали или пък да са ни изместили хората от ФБР.
— Съвсем правилно си го усетила. Давам още два или три дни на този случай. След това започваме да се движим по добре окопани защити. Както се казва в ръководството на танкиста, нашето най-важно преимущество е шокът, подвижността и огневата сила. Трябва да ги ударим най-силно където са най-слаби, най-бързо, където са най-бавни.
— И да стигнем най-първи от най-всички.
— Точно така.
Спряхме до кабината на военния полицай в Джордън Фийлд, показахме документите си за самоличност и ни пуснаха да минем.
Синтия паркира колата сред камионите и камионетките на криминалната лаборатория, а аз извадих от багажника найлоновата торба с дрехите, като използвах носна кърпа, докато Синтия носеше четката за коса. Синтия каза:
— Ако тя сама е съблякла дрехите си, то той е държал чантата, така че може би по кобура, обувките, катарамата или другаде няма да има отпечатъци на другия човек. Но по торбата може и да има.
— Скоро ще открием.
Тръгнахме към хангара и тя каза:
— Доста остър ум имаш, Бренер. Започвам да ти се възхищавам.
— А харесваш ли ме?
— Не.
— Обичаш ли ме?
— Не зная.
— В Брюксел каза, че ме обичаш.
— В Брюксел те обичах. Ще говорим за това следващата седмица или може би късно тази нощ.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Трети хангар беше облян в ярка светлина и оживен от дейността на хората от лабораторията във Форт Гилем, която се беше пренесла тук. Полковник Кент не беше пристигнал все още и това беше добре за момента.
Подадох найлоновата торба и четката за коса на Кал Сайвър, който не се нуждаеше от обяснения. Той даде торбата и четката на един специалист от дактилоскопския отдел и го инструктира да ги предаде на тези от техническия отдел, след като снемат отпечатъците.
С торбата дрехи, трети хангар вече съдържаше всичко, принадлежало на Ан Камбъл, с изключение на тленните останки на самата жертва, но пък тук бяха нейният автомобил, нейната канцелария и дом. Освен това забелязах, че в хангара се намираше и джипът, който беше използвала тази нощ. Като влязохме по-навътре в хангара, забелязах наскоро проявените снимки от мястото на престъплението, които бяха закрепени за дъски за обяви, плюс схематични карти и диаграми от мястото на престъплението, все по-нарастваща камара лабораторни анализи, протокол, придружен от цветни снимки на трупа, които въобще не погледнах, гипсови отливки на отпечатъци от стъпки, целофанени торби с веществени доказателства, различни уреди на техническата лаборатория и около тридесет души, жени и мъже.
В единия ъгъл на хангара имаше около двадесет походни легла, а в друг ъгъл имаше кафе-машнна. Армията, разбира се, има почти неограничени възможности и персонал, не съществува проблема за извънредно заплащане, а и вероятно в момента нямаше друго важно престъпление, което да отклони сили. Понякога дори и мен ме обзема страх от мощта, която може да се събере и задейства само с няколко думи, както когато Рузвелт казал на Айзенхауер: „Събери войска за нападение на Европа“. Просто, кратко и по същество. Това е армията в най-добрия си вид. Тя е в най-лошия, когато политиците се опитват да си играят на войници, а войниците започнат да си играят на политици. Това може да се случи не само но време на война, но и при разследване на престъпления, ето защо знаех, че времето, през което можех да действам свободно, можеше да се измерва в дни и часове.
Кал Сайвър ми показа един брой на „Мидлънд диспатч“, местния ежедневник, чиято главна статия беше озаглавена „Генералска дъщеря намерена мъртва във Форта“.
Синтия и аз прочетохме статията, основната информация, в която беше, че капитан Ан Камбъл е била намерена гола, вързана, удушена и вероятно изнасилена на полигона. Историята беше полувярна и единственото изказване, дошло от Форт Хадли, беше от капитан Хилъри Барнс, която отговаряше за връзки с пресата и която казваше, че няма друго официално становище, освен че убийството се разследва от Военния централно следствен отдел.
Цитираше се, обаче, изказване на шефа на полицията в Мидлънд, Бърт Ярдли, който казваше: „Предложих своето съдействие на полковник Кент, началника на военната полиция във Форт Хадли, и ние поддържаме тесни връзки.“
Той беше пропуснал да спомене проблема около откраднатата къща, а също и това, че искаше да му бъде предадена главата ми на сребърен поднос, но след следващата ни срещата той може би ще започне да се оплаква на пресата от мен.