Кал попита Синтия:
— Това ли са маратонките, с които си била обута на местопрестъплението.
— Да. Само обувките ли искаш или и краката ми в тях?
— Само обувките, моля.
Синтия седна на един сгъваем стол, събу си маратонките и ги подаде на Кал.
— Къде са обувките, които ти си носил на местопрестъплението? — попита ме Кал.
— В жилището ми, което е извън територията на гарнизона.
— Мога ли да ги получа в някой от следващите дни?
— Разбира се. В някой от следващите дни. За момента съм затворен в гарнизона, така да се каже.
— Пак ли? За бога, Бренер, всеки път, когато работя по някой случай с теб, при който е замесена местната полиция, ти ги изкарваш извън нерви.
— Не всеки път. Виж какво, Кал, искам да изпратиш екип до пети полигон да снемат отпечатъци от едни следи от гуми. — Казах му къде точно се намират и той тръгна, за да даде нареждания. И още нещо. Когато свършат там, нека да отидат до „Виктъри Гардънс“, на „Виктъри Драйв“ и да вземат отпечатъци от гумите на един Форд Феърлейн, вероятно сив, от 1985 или 86-а, с офицерска лепенка на бронята. Нямам номера на колата, но нека да огледат около сектор 39.
Той ме погледна за момент и после каза:
— Ако колата принадлежи на военен, можем да почакаме да се появи в гарнизона.
— Искам го тази нощ.
— Хайде, Бренер. Не мога да събирам доказателства извън границите на гарнизона без разрешение на местните власти, а ти това вече го направи.
— Правилно. Не използвай военни превозни средства. Номер 45, жилището на жертвата, вероятно се охранява от мидлъндската полиция, но дежурното ченге сигурно стои вътре. Кажи на хората си да внимават и да бързат.
— Може да почакаме, докато колата се появи в гарнизона.
— Добре — сложих ръка на рамото му. — Разбирам. Просто се надявам, че тези гуми няма да изчезнат от тази кола до сутринта. Боже, надявам се, че цялата кола няма да изчезне тази нощ. Но всичко е наред. Чакай до сутринта.
— Добре, „Виктъри Гардънс“. Насилваш късмета си, ненормалнико.
Той отиде при една група хора, които слагаха етикети на гипсови отпечатъци от стъпки и нанасяха бележки по една схематична карта на местопрестъплението. Кал им подаде маратонките на Синтия и им каза нещо, вероятно във връзка с нощната им задача, защото постоянно сочеше с пръст към мен, а техническите работници ме гледаха със злоба.
Взех една чаша кафе за мен и една за Синтия, която прелистваше докладите от лабораторията. Тя взе кафето и каза:
— Благодаря. Виж това.
Тя ми показа доклад от дактилоскопичната група.
— Намерили са отпечатък от обувка с гладка подметка, седми номер, вероятно женска, която не е от униформа. Това не е обичайно за един полигон, нали?
— Не, не е.
— Какво би могло да означава?
Прегледах доклада, в който се предполага, че отпечатъкът е пресен.
Казах:
— Интересно. Но може да е оставен преди няколко дена, доколкото зная. Не е валяло от около седмица.
— Да, но си струва да се замисли човек.
Прелиствахме докладите от различните технически отдели в продължение на петнадесет минути, после Кал ни извика от една от своите импровизирани лаборатории и ние отидохме там, където една жена лаборант се взираше в микроскоп. Кал каза:
— Май сте улучили шестица с тази четка. Откъде се взе тя?
Потупах плешивата му глава:
— Не от теб.
Лаборантката се засмя и скри лице в микроскопа. На Кал не му стана смешно и каза на Синтия:
— Тъй като ти си човека с ум в този екип, защо не хвърлиш едно око на микроскопа?
Лаборантката се отмести и Синтия седна на масата. Лаборантката, специалист Лабик, каза:
— Косъмът вдясно беше взет от мивката в мъжките тоалетни при шести полигон. Косъмът вляво беше взет от четката за коса.
Синтия погледна в микроскопа, а специалист Лабик продължи:
— Аз изследвах двадесет екземпляра, за да се убедя, че всички косми по четката принадлежат на едно и също лице. Моето мнение е, че те са на едно и също лице и следователно по тази четка не би трябвало да има косми на друг човек, макар че аз ще изследвам всеки един за доклада си.
Искаше ми се да й кажа: „Минавай по същество“, но трябва да оставиш лаборантите да говорят по техния си начин иначе се сърдят.
Специалист Лабик продължи:
— Космите имат това, което ние наричаме класова характеристика. Това означава, че не може да се установи абсолютното съответствие на даден косъм. Те могат да се използват за изключване на заподозрян, но не и за доказване на вина в съдебен процес, освен ако и двата екземпляра, които се сравняват, нямат корен, така че да можем да определим пола на човека и неговия генетичен код.