— Ами… те бяха много близки, имал е възможност, а и не бих казал, че не е способен да го направи. Той е странен. Само че не зная какъв би могъл да бъде мотивът му.
— Аз също. — Попитах Кент: — Кажи ми нещо за генерал и капитан Камбъл.
— Какво по-точно?
— Бяха ли близки?
Той ме погледна право в очите и каза:
— Не бяха.
— Продължавай.
— Ами… може би бихме могли да обсъдим това друг път.
— Може би бихме могли да го обсъдим във Фолс Чърч.
— Хей, не ме заплашвай.
— Виж, полковник; аз разследвам убийство. Може би чувстваш, че имаш някакви професионални или социални задръжки, но не е нужно. Твой дълг е да отговаряш на въпросите ми.
Кент не изглеждаше щастлив, но в същото време като че беше облекчен, че му беше казано съвсем ясно, че трябва да се изповяда. Той тръгна към средата на хангара и ние го последвахме. Каза:
— Добре. Генерал Камбъл не одобряваше военната специалност, която дъщеря му си беше избрала, избора й на мъже, решението й да живее извън гарнизона, общуването й с хора като Чарлс Мур и вероятно още половин дузина неща, за които не съм осведомен.
Синтия попита:
— Не се ли гордееше с нея?
— Не мисля.
— Армията се гордееше с нея — изтъкна Синтия.
Кент отвърна:
— Армията имаше горе-долу толкова избор в случая, колкото и генерал Камбъл. Ан Камбъл беше сложила едната си ръка на топките на армията, а другата на топките на баща си, да бъда съвсем откровен.
Синтия го попита:
— Какво означава това?
— Това означава, че като жена, като генералска дъщеря, като възпитаник на Уест Пойнт и като известна личност, на нея й се разминаваха доста неща. Тя се намъкна в екипа за набиране на доброволци преди баща й да разбере какво става, и изведнъж получи властта, която популярността дава, появяваше се по радиото, по телевизията, обръщаше се към колеги и женски организации, прокарваше идеята за военна кариера за жени и така нататък. Всички я обичаха. Но на нея въобще не й пукаше за армията. Тя просто искаше да стане недосегаема.
Синтия попита:
— Защо?
— Тя мразеше генерала и в червата, при това десет пъти повече, отколкото той не одобряваше постъпките й. Правеше всичко възможно, за да го злепостави, а той не можеше да й направи нищо, без да провали собствената си кариера.
— За бога — казах аз, — това е доста интересна информация. Ти вероятно си забравил да ми кажеш всичко това, докато се терзаеше от мисълта как ще съобщиш новината на генерала.
Кент се огледа и после каза с приглушен глас:
— Това трябва да си остане между нас. Официално те се обичаха. — Той се поколеба и после каза: — Да ти кажа истината, генерал Камбъл може и да не е одобрявал дъщеря си, но не я мразеше. Виж, всичко това са слухове, но аз ти ги предавам поверително, за да знаеш какво по дяволите става тук. Не си го чул от мен, но можеш да работиш в тази насока.
Кимнах.
— Благодаря, Бил. Нещо друго?
— Не.
Но разбира се имаше.
— Кои — попитах аз — бяха тези мъже, които генералът не одобряваше, освен полковник Мур?
— Не зная.
— Уес Ярдли беше ли един от тях?
Той ме гледа продължително и после кимна.
— Мисля, че беше.
— Уес Ярдли ли беше мъжа, с когото е имала скандал в Мидлънд?
— Възможно е.
— Защо е искала да злепостави баща си?
— Не зная.
— Защо го е мразела и в червата?
— Ако научиш, кажи ми. Но каквато и да е била причината, била е дяволски голяма.
— Какви бяха отношенията й с майка й?
Кент отвърна:
— Обтегнати. Госпожа Камбъл беше разкъсвана между това да е генералска съпруга и майка на много независима жена.
— С други думи — казах аз, — госпожа Камбъл е слабохарактерен човек, а Ан Камбъл се е опитвала да повиши съзнанието й.
— Нещо такова. Но беше малко по-сложно.
— Как по-точно?
— Трябва да говориш с госпожа Камбъл.
— Възнамерявам да го направя — казах му аз. — Кажи ми отново, че никога не си бил в дома на Ан Камбъл, така че да мога да обясня в доклада си защо твоите отпечатъци бяха намерени на една от бутилките й с алкохол.
— Казах ти, Бренер, докоснах някои от нещата.
— Алкохолът беше запечатан в сандък от твоите хора и беше отворен преди час.
— Не можеш да ми скачаш с такива номера, Пол. Аз също съм полицай. Ако имаш някакви доказателства, нека да говорим със Сайвър и той може да ми ги покаже.
— Виж какво, Бил, хайде да поизчистим нещата тук, за да можем да се заловим с по-важни неща като полковник Мур, например. Въпросът ми е, и не забравяй, че си длъжен да отговориш вярно, и ако това не те впечатлява достатъчно, не забравяй, че сам мога да открия истината. Та големият въпрос е — ти чукаше ли я?