— Какво смайващо признание за некрофилия. И каква е целта му?
— Забрави всичко. Ето добрите новини. Отпечатъците от гуми на пети полигон са оставени от колата на полковник Мур, или от това, за което сме почти сигурни, че е неговата кола. Отпечатъците по четката за коса, за които приемаме, че са оставени от Мур съответстват на два отпечатъка по колчетата за палатка, на поне шест отпечатъка по джипа и един в мъжката тоалетна, освен това в тоалетната, в сифона е бил намерен друг косъм, за който се смята, че е на Мур. Още — всички отпечатъци по чувала за боклук са на Ан Камбъл и на Мур, а също и отпечатъците по обувките, кобура и шлема й, което означава, че те двамата са държали тези вещи. Следователно твоето възстановяване на сцената на престъплението, на движенията и действията на Ан Камбъл и полковник Мур се съгласуват с веществените доказателства. Поздравления.
— Благодаря.
— И така, ще го обесят ли?
— Мисля, че офицерите ги застрелват. Ще проверя преди да говоря с полковник Мур.
— Случаят приключен ли е?
— Ще проверя това при полковник Мур.
— Ако не си признае, ще се явиш ли при главния военен прокурор с това, което имаме.
— Не зная. Все още има празнини в случая.
— Да — съгласи се Синтия, — така е. От една страна, имаме твоята теория за грешното определяне на времето на фаровете. Можем да поставим Мур на мястото на престъплението, но не можем да поставим въжето в ръцете му по времето, когато смъртта е настъпила. Освен това не знаем мотива му.
— Точно така, а без мотив това трудно ще мине пред съда. Освен това съществува възможността това да е било нещастен случай.
— Да, той ще каже именно това, ако изобщо каже нещо.
— Правилно. Ще докара дузина приятелчета психиатри, които да обяснят на съдебните заседатели какво е сексуална асфиксия, че това е акт, осъществяващ се по взаимно съгласие, и че той е допуснал грешка, докато тя е имала оргазъм, а той я е възбуждал. И офицерите съдебни заседатели ще слушат смаяни. В крайна сметка те основателно ще изпитат съмнение и ще трябва да се съгласят, че веществените доказателства не потвърждават изнасилване. Те ще повярват, че това е случай на играчка-плачка и не вярвам дори да решат, че има непредумишлено убийство. Има двама възрастни, които по взаимно съгласие участват в извратен секс и един от тях непреднамерено предизвиква смъртта на другия. Обвинението ще бъде убийство по невнимание, ако изобщо има такова.
Синтия отбеляза:
— Секс престъпленията са трудни. Винаги са замесени най-различни фактори.
Кимнах, спомнях си един случай, не мой, в който мъжът си падал по клизми в дебелото черво и жената, която му ги правела, му направила една в повече, вътрешностите му се пръснали, и това довело до смърт от кръвоизлив и инфекция. Хората от Фолс Чърч и тия от главната военна прокуратура доста се позабавляваха с този случай, но накрая решиха да не завеждат дело. Жената, млад лейтенант, беше помолена да подаде оставка, а мъжът, по-възрастен старши сержант, с гърди, отрупани с медали, беше погребан с военни почести. Всичко за доброто на службата.
Секс. Деветдесет процента от човешкото желание за секс идва от мозъка и когато мозъкът не е нормален, сексът също не е нормален. Но ако е станало със съгласието на другия, ако няма изнасилване, и ако това е било или би могло да бъде нещастен случай, то тогава няма случай на убийство. Има някой, който се нуждае от сериозно лечение. Синтия ме попита:
— И така? Ще го арестуваме ли?
Поклатих глава.
Тя каза:
— Мисля, че това е правилното решение на този етап.
Вдигнах телефона и набрах номера на полковник Фаулър.
Отговори сънен женски глас. Представих се и Фаулър дойде на телефона.
— Да, господин Бренер?
Гласът му звучеше малко раздразнено.
— Полковник, реших, че не искам да запечатвате канцеларията на полковник Мур, нито да конфискувате съдържанието й на този етап. Исках да знаете.
— Вече зная.
— Поискахте да ви уведомявам за арести, но аз промених решението си относно неговото арестуване.
— Не знаех, че сте имали намерение да го арестувате, господин Бренер, но ако отново промените решението си, бихте ли ме събудили по-късно, така че да следя резултата.
— Разбира се.
Беше смешно. Харесвах хора с чувство за хумор. Казах му:
— Обадих ви се, за да ви помоля да не споменавате за това на никого. Това би могло да провали случая.
— Разбирам. Но ще докладвам това на генерала.
— Предполагам, че нямате друг избор.
— Никакъв. — Той се изкашля. — Имате ли други заподозрени?