— Не в момента. Но имам някои добри улики.
— Това е окуражаващо. Нещо друго?
— Започвам да откривам доказателства, че капитан Камбъл… как да го кажа…? Че капитан Камбъл е водила активен обществен живот.
Пълно мълчание.
Така че аз продължих:
— Това не можеше да не излезе наяве. Не зная дали е свързано с убийството й, но ще направя всичко възможно да не се спирам на това повече, отколкото е необходимо и да сведа до минимум вредата, която би нанесло на Форта и на армията евентуалното огласяване на тази информация.
— Защо не се срещнем, да кажем в 07.00, у дома за кафе?
— Ами, не бих искал да ви безпокоя в дома ви по това време.
— Господин Бренер, държанието ви е на границата на неподчинението и съвсем определено ме вбесявате. Бъдете тук точно в 07.00.
— Да, сър.
Телефонът замлъкна.
— Ще трябва да говоря с хората от свързочния отдел за телефонните връзки във Форт Хадли.
— Какво ти каза той?
— Полковник Фаулър ни кани на кафе, в 07.00, в дома му.
Тя погледна часовника си.
— Е, можем да си дремнем малко. Готов ли си?
Огледах се наоколо. Почти целият хангар вече беше тъмен и повечето от походните легла бяха заети от спящи мъже и жени, макар че няколко твърдоглавци все още работеха, приведени над пишещи машини, епруветки и микроскопи.
— Добре.
Докато вървяхме през хангара, попитах Синтия:
— Намериха ли пръстена й от Уест Пойнт в оная торба с дрехи?
— Не.
— И той не се оказа сред домашните й вещи?
— Не, питах Кал за това.
— Странно.
— Може да го е загубила — каза Синтия. — Може да го е дала на почистване.
— Възможно е.
Синтия ми каза:
— Пол, ако я бяхме намерили жива на този полигон и тя беше ей тук с нас сега, какво би й казал?
— Ти какво би й казала? Ти си съветника по изнасилванията.
— Питам теб.
— Ами, бих й казал, че каквото и да се е случило в миналото, трябва да се оправи по нормален, а не по унищожителен начин. Че има нужда от добронамерени съвети, а не от лоши, че трябва да се опита да намери духовен отговор на болката си, че трябва да се опита да прости на човека или хората, които… са се отнесли зле с нея и са злоупотребили с нея. Бих й казал, че е едно важно и ценно човешко същество и че има много, за което да се живее и че хората биха се грижили за нея, ако тя започне да се грижи за себе си. Ето това бих й казал.
— И аз бих казала това, ако бях на твое място, Пол. От това наистина може да си изпатиш.
— Правилно. Първият ми случай като офицер в ЦСО беше кражба в спалните помещения. Виж колко напред съм отишъл. Следващата ми стъпка — е в пропастта.
Синтия кимна.
— Да, някой би трябвало да й го каже. Може би някой го е направил. Но нещо лошо се е случило с нея и това, което виждаме и чуваме, е нейната реакция на това нещо. Такова поведение в една умна, образована, привлекателна и успяла професионално жена често е резултат от… някаква минала травма.
— Например?
Излязохме от хангара и тръгнахме в хладната нощ. Луната се беше скрила и в ясното небе на Джорджия можеха да се видят милиони звезди. Погледнах към огромното пространство на Джордън Фийлд, спомняйки си времето, когато летището беше осветено всяка нощ и припомняйки си един специален полет след полунощ, два или три пъти в седмицата. Казах на Синтия:
— Тук разтоварвах тела на убити във Виетнам.
Тя не отвърна. Казах:
— Ако не я погребат в Мидлънд, това е мястото, където всички ще се съберат след църква, за да я изпратят. Утре или вдругиден предполагам.
— Ние ще дойдем ли?
— Аз възнамерявам да дойда.
Отидохме до колата й и тя ми каза:
— В отговор на въпроса ти… Мисля, че баща й е ключът към нейното поведение. Нали разбираш, властна фигура, насилил я е да се включи в армията, опитвал се е да контролира живота й, слабохарактерна майка, продължителни отсъствия, доста пътуване около света, пълна зависимост и респект към кариерата му. Тя се бунтува по единствения начин, който знае. Всичко това го има в учебниците.
Качихме се в колата и аз казах:
— Правилно. Но има милиони уравновесени дъщери с подобен произход и семейство.
— Зная, но така се прави.
— Мисля си за по — …ненормални взаимоотношения с баща й, които биха обяснили омразата й.
Насочихме се към изхода на летището. Тя каза:
— Зная за какво говориш, аз също си го мислех. Но ако мислиш, че изнасилванията и убийствата са трудни за доказване, опитай се да докажеш кръвосмешение. Не бих се докосвала до това.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Синтия паркира пред хотела за офицери, качихме се по външната стълба до втория етаж и стигнахме до стаите си.