Уилям се постара да бъде галантен.
— Бялото ви стои просто изключително. Приличате на ангел, но излъчвате очарование, което може да направи от мъжа дявол.
Фалън поблагодари за комплимента със сведен поглед.
— Трябва да се поклоните, милейди. Сега вече аз съм вашият крал.
Погледите на всички присъстващи се насочиха към нея в напрегнато очакване.
— Вие сте кралят. Вие носите короната. С божията воля вие станахте монарх. Какво повече искате от мен?
Знаеше, че този отговор не го удовлетворява и това пролича в смеха му, който прозвуча малко пресилено.
— Толкова често сме споделяли една и съща чаша — намеси се Аларик и пъхна бокала си в ръцете й. — Защо точно сега се затруднявате да сторите същото?
— О, винаги ми е било трудно да деля чашата си с вас, милорд.
В този момент кралят се изправи, за да произнесе реч. В началото поблагодари на всички свои последователи за подкрепата, след което крилете на въображението му го понесоха към една по-добра Англия и една по-добра Нормандия, обединени по божията воля в едно. Той се отдаде възторжено и разточително на фантазиите си и Фалън, която и бездруго не можеше да го понася, престана да слуша. Мислите й се разбягаха във всички посоки, а погледът заснова безцелно из залата. Все пак успя навреме да забележи как той я поглежда и вдига чашата си за тост.
— А сега, приятели мои, искам специално до поздравя лейди Фалън, която носи в себе си кълна на нашето бъдеще, заченат от най-благородния рицар, от моя най-верен спътник и храбър войн. Дъщерята на Харалд дава началото на едно ново поколение. За ваше здраве, милейди!
Фалън се изправи, пръстите й обвиха здраво чашата и… понечи да лисне течността с цвета на кръвта в лицето на омразния норманин, когато нечия здрава ръка предотврати намерението й и виното заля лицето на Аларик. В залата настана мъртва тишина. Обаче, вместо да й зашлеви плесница Аларик я сграбчи в прегръдките си, устните му се впиха в нейните, а ръцете му най-безсрамно, алчно и безмилостно засноваха по нейното тяло.
Залата избухна във възторжени възгласи и смехове и от най-различни посоки се чуха иронични реплики за норманина, успял да укроти непокорната саксонка. Коленете на Фалън се разтрепериха, но лицето й се превърна в замръзнала маска.
— Ще ни извините — поклони се Аларик на Уилям, — но се боя, че денят бе твърде напрегнат и уморителен за милейди.
— Разбира се, приятелю — отвърна Уилям милостиво.
Аларик я занесе направо в стаята й и я положи върху леглото. В ушите й все още кънтеше смехът на норманите, които се веселяха за нейна сметка.
— Беше глупаво от ваша страна!
— Всъщност исках да залея Уилям!
— Което щеше да бъде още по-глупаво. Все пак не сте някоя проста селянка, а дъщерята на Харалд и по разбираеми причини Уилям много държи на доброто ви поведение.
— А аз пък си мислех, че съм ваша собственост.
— Така е! И затова нося отговорност за вашите действия!
— Да, и понеже ви преча и досаждам, ме гоните от Англия, нали?
Той приседна до нея на леглото и студеният му поглед се впи в нея. Фалън стисна здраво устни — нямаше да го моли да я остави в Англия. В никакъв случай.
— Уилям е прав, в бялата рокля изглеждате невинна като ангел… тя прекрасно прикрива истинския ви нрав. Само че очите ви издават — променливи са като времето. Веднаж са кристално ясни като лятното небе, а друг път в тях са надвиснали тежки оловни облаци и далечни гръмотевици предвещават разразяващата се буря.
Той я погали по бузата, по източената шия, а накрая и по стегнатите гърди.
— Кажете ми, Фалън, ще ме последвате ли навсякъде, където и да ме изпратят? Без да кроите отмъщение или да правите мили очи на някой друг мъж?
— Да — прошепна тя против волята си.
— Иска ми се да обичате и някой мъж толкова, колкото обичате отечеството си — промълви той и се изправи. — Е, Фалън, а сега опитайте да ме склоните да ви оставя тук.
— Моля?
— Толкова ли ви е трудно?
— Но вие знаете това много добре.
— Искам да покажете колко силно е вашето желание!
Фалън започна да хапе долната си устна докато обмисляше думите му. Да отстъпи ли и този път, играейки ролята на лека жена? Независимо че отново ще загуби достойнството си? Всъщност защо не, след като по този начин ще утоли и своето собствено желание?
Тя се изправи и се заразсъблича бавно докато накрая остана съвсем гола в сиянието на пламъците. Той я целуна нежно, после устните му погалиха врата й, гърдите, белезите по гърба. Всичко в нея се разтрепери от страст. Той я занесе до леглото и този път тя го разсъблече. И докато ръцете й милваха тялото му, той проникна в нея и изпълни цялото й същество с пулсиращ живот. После дочу някъде от много далеч собствения си писък и соковете му се изляха в утробата й.