— Та той изобщо не е споменал за женитба. И се съмнявам, че ще го стори някога. Но когато настъпи моментът, може би трябва да дойда в Босъм. Искам тук да родя бебето.
— Ако по някаква причина това не стане, аз ще дойда при теб — обеща Едит.
Във втората седмица на февруари Фалън и Фалстаф заминаха за Нормандия. В Руан ги посрещнаха много радушно и Матилда прояви съчувствие за смъртта на баща й и живота, който водеше в момента.
— Бързо влизайте на топло — покани я тя. — Не можете да си представите колко ще ви се зарадват децата. Дори подозирам, че малкият Робер е тайно влюбен във вас. Улфнот също ви очаква с голямо нетърпение.
— О, чудесно е, че ще видя отново чичо си.
Когато се срещнаха и той я взе в прегръдките си, тя се разплака. Над десет години вече чичо й живееше в Нормандия като заложник на Уилям.
— Но не се чувствам нещастен — увери я. — Живея в двореца, а не в някоя тъмница. Мога да се движа свободно и прекарвам много време със семейството на Уилям. Внушавам си, че съм гост и понякога дори си вярвам. Вече почти не си спомням родния език — толкова отдавна не съм го говорил. Но ние двамата с теб преживяхме ужаса, Фалън, и трябва да благодарим на бога.
— Кажете ми нещо за Делън, чичо. Откакто е тук, нямам никакви вести за него. Страда ли по мен?
— Да страда ли? — разсмя се Улфнот. — О, не. Влюби се в хубавата сестра на сицилианския посланик и в момента е на служба при сицилианския крал.
Новината изненада Фалън, но тя и бездруго рядко си спомняше за младия човек. Зарадва се, че най-сетне е щастлив и свободен.
Както винаги в двора на норманския владетел цареше суетня. Фалън се възхищаваше от Матилда, която в отсъствието на съпруга си се занимаваше с управленските дела и същевременно успяваше да бъде и грижовна, самопожертвувателна майка.
Един ден я заговори някаква червенокоса жена, която бе виждала вече неведнъж.
— Състоянието ви е видно и с просто око, милейди. Но, убедена съм, не се надявате сериозно да станете жена на Аларик, нали? Въвлякохте го в капан и какво спечелихте? Едно нежелано дете, което ще съсипе младостта и хубостта ви.
— Забравяте, че съм саксонка, мадам. Не сме канили норманите в нашата страна. Но те все пак дойдоха и си взеха, каквото поискат. Но да оставим това настрана — важното в случая е, че изобщо не ви влиза в работа ще се омъжвам ли или не!
При тези думи досадницата остана със зяпнали уста и Фалън си тръгна. Вътрешно обаче се гневеше на своята орис. От ден на ден тялото й ставаше все по-безформено и я измъчваше подозрението, че Аларик ще престане да я желае и ще се отвърне от нея. Такива като червенокосата само това и чакаха. В нощните й кошмари той попадаше в прегръдките на онази жена и дори по-лошо — след раждането на бебето я хвърляха в тъмница, а Аларик напуска двореца заедно с бебето и червенокосата вещица.
Матилда забеляза една сутрин, че цялата е в пот и със загрижен глас поиска да узнае причината.
— Как може да сте толкова мила и доброжелателна… А сте съпруга на Уилям?
— В началото и аз си мислех, че Уилям е чудовище. Заклех се никога да не се омъжвам за него. После той нахлу в дома на баща ми и ме удари.
— И въпреки всичко вие се омъжихте за него?
— Да, вероятно от страх. Известно ми беше, че иска да ме вземе на всяка цена. Но знаех също, че винаги ще го обичам заради силната му воля. Имаме добър брак и възхитителни деца. Той ме обича все още както в началото. Страстните мъже са си такива. Могат да бъдат и брутални, но обичат ли, обичат докрай. В това отношение Аларик и Уилям си приличат.
Погледът на Матилда се спря за по-дълго върху нея.
— А, сега ми става ясно, с вас е говорила Маргарет, онази, червенокосата, с огромния бюст.
Фалън не можа да сдържи смеха си.
— Тази жена си мисли, че Аларик е нейна собственост.
— Само си въобразява, дете, нищо повече.
— Освен това твърди, че той никога няма да се жени.
— Аларик никога ли не ви е казвал нищо за миналото си?
Фалън поклати глава и Матилда й разказа трагичните събития около брака му.
— Струва ми се, че се страхува да не се влюби отново.
— А детето? Мислите ли, че го очаква с радост?
— Повече от сигурна съм! Защото ме помоли специално да ви пазя и да внимавам за вас. И не се страхувайте от тези, които ви ревнуват, Фалън. А що се отнася до Уилям… опитайте се да не го мразите толкова много. Той е искрено убеден, че има право на английския престол. Баща ви и Уилям… и двамата бяха орисани да действат по този начин.
— Той нареди да ме бичуват, унизи ме пред бароните си и моя народ. Няма да ми е много лесно да го харесам.
— Уилям се възхищаваше от Харалд. Затова и искаше да управляват заедно. За съжаление Харалд загина на бойното поле. Дайте му възможност да покаже истинската си същност, Фалън. Сигурна съм, че баща ви не би искал да сте враг на Уилям.