Фалън дълго време размишляваше над думите на Матилда. Като младеж Аларик е бил весел, открит и буен рицар, твърдо решен да изкорени всяко зло по земята. След смъртта на жена му обаче в него настанала промяна. Сега той бе хладен, жесток и резервиран. Кой ли бе ключът към сърцето му?
В Лондон Аларик се зае с нелеката задача да разпредели обещаните титли и имоти на войните, участвали в битката при Хейстингс. Недоволни бяха, разбира се, английските селяни, които до този момент бяха управлявани от местните сюзерени, а сега се сблъскваха с чужденци със странни обичаи, чиито език не разбираха.
— Учудвам се — започна Роже, когато бяха седнали една вечер заедно. — Завоювахме Англия, а сега сме седнали тук и изпитваме носталгия. Упрекваме англичаните, че се борят срещу нас, а пък самите ние цял живот не сме правили друго, освен да воюваме.
— И при мен е така — потвърди Роло.
— Не знам… аз лично копнея за мир — промълви Роже. — Искам да имам истински дом, красива жена, която да ме посреща с добре дошъл, жена с дълги копринени коси, с искрящи сини очи, с…
Ричард се прокашля и Роже спря смутен насред дума. Аларик се умълча, а след това захвърли чашата си в огъня.
— Не тъжи, приятелю. И жена със сини очи може да те предаде.
— Тя е дъщеря на Харалд — напомни му Роже.
— Да, зная — отвърна тихо Аларик и смръщи замислено чело. Трябваше ли цял живот да се бори с нея? Струваше ли си усилията?
Чувствата му от много време насам бяха раздвоени и това го измъчваше. Изпрати я в Нормандия, а сега седеше тук и сърцето му копнееше по нея.
Твърдо решена да унищожи Уилям, тя успя да се измъкне и се хвърли на врата на проклетия датчанин, с устни, все още топли от неговата целувка, с неговото дете в утробата си… Дали наистина тя се радва на детето? Искаше му се да й прости. Искаше му се Дамиън да е прав и да се роди здрав син…
Внезапно забеляза, че са останали само той и Ричард — Роже и Роло бяха отишли да спят. Оръженосецът му поднесе пълна чаша и Аларик го изгледа изпитателно.
— Изплюй камъчето, Ричард, казвай, каквото има да казваш. Допускам, че и ти не би я изпратил на далечен път, нали?
— О, милорд. Лейди Фалън е по-красива и от зората, тя е…
— … тя е изменница — добави сухо Аларик. — Още от самото начало предчувствах, че с нея ще си имам само трудности. Защо ли не се освободих от тази жена, когато му беше времето? Да не би устните й да са по-червени от устните на другите? Или може би косата по-мека, очите по-красиви или тялото по-чувствено? Какво има толкова в нея, че сърцето ми се топи, душата ми е в плен, а мислите се замъгляват?
— Мисля… мисля, че на това му казват любов — рече Ричард.
— Нали се заклех никога вече да не се влюбвам. Ще бъда последният глупак, ако престъпя клетвата си… заради нея!
— Не знам, милорд, но ми се струва, че и тя ви обича.
— Говориш глупости, Ричард. Затова ли избяга при викинга? Затова ли се хвърли да го целува?
— Случайно знам колко противно й е било да го целува. А ако искате да чуете искреното ми мнение… нахлуването и завоюването на страната бе доста… брутално. Жестоко е, безбожно е човешкото съществуване да се разрушава по този начин.
Аларик се изправи на крака и политна. От много, много отдавна не се бе напивал така.
Сърцето му копнееше за Фалън, но разумът му го възпираше. Тя бе опасна и щеше винаги да си остане такава.
— Кралят възнамерява да прекара Великденските празници в Нормандия. Искаш ли да дойдеш в родината ми, Ричард?
— О, с радост, милорд.
— Добре, в такъв случай ще придружим краля в Нормандия.
— Къде е тя? — попита Аларик и се огледа в залата.
— Съобщих й, че идвате — отговори Матилда. — Сигурна съм, че ще дойде всеки миг.
— Милорд — долетя радостното възклицание на Фалстаф. Той дотича при Аларик и двамата се затупаха усмихнати по раменете.
Най-накрая се появи и Фалън с безизразно лице. В бялата рокля, по която на вълни се спускаше черната й коса, тя изглеждаше горда и непристъпна.
Аларик се ядоса на себе си. Та нали заради нея той изстиска и последните сили на коня, за да я вземе по-бързо в обятията си!
Огледа се и начаса притисна към себе си услужливото тяло на Маргарет. Разцелува я толкова бурно, че наоколо всички до един избухнаха в гръмогласен смях. Пусна я и се огледа отново. Но от Фалън нямаше нито следа. Помоли Матилда за разрешение да се оттегли и тя кимна утвърдително с глава. Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, се понесе към първия етаж и достигна вратата на стаята й тъкмо в мига, в който тя се канеше да я хлопне под носа му. Той успя да се вмъкна вътре и тя отстъпи назад. Изгледа я от глава до пети.