— Тя ме предаде… и то не за пръв път — отвърна Аларик с горчивина в гласа.
Едит притисна кърмачето към гръдта си, облегна се на стената и горко заплака.
— Престанете да плачете. Ще я потърся… все пак е моя съпруга и майка на Робин. Моля ви през това време да се грижите за детето… Роже, накарайте да оседлаят конете.
Хамлин изчезна в кухнята да приготви храна за из път. Аларик опита да се облече сам, но и при най-малкото движение остра болка пронизваше главата му.
— Ричард, помогни ми де!
Ричард се подчини неохотно, очите му, иначе винаги тъй добродушни, този път искряха гневно.
— Вие сте длъжен да доведете Фалън в нейния дом, но не само, защото е ваша съпруга и майка на вашия син… а защото в деня, в който убиха баща й, вие отнехте нейната чест и й направихте бебе. Впрочем, оженихте се за нея от немай-къде, когато детето вече бе тръгнало да излиза на бял свят.
— Предупреждавам те момко, дръж си езика зад зъбите!
— Не, милорд, тези вечер ще говоря каквото мисля. Можете, ако поискате, да ме хвърлите в някоя норманска тъмница или на вълците, но на мен вече всичко ми е безразлично. Тази вечер ще говоря истината. Не заради нещо друго трябва да я издирите, а само и единствено от любов към нея.
— Но тя ми измени!
— Защо да ви изменя? Та нали е ваша жена.
— Ти май си забравил, че веднаж вече я хванах с датчанина.
— И вие някога сте седял на трапезата на Харалд и сте го наричал свой приятел, нали? А после сте го нападнали с цяла армия! Ако не я обичате, милорд, ако й нямате доверие… по-добре оставете я тогава на проклетия викинг. Та няма ли тогава да е все едно чие притежание ще бъде тя — ваше или негово.
— Как си позволяваш, дръзко саксонско хлапе такова! — изрева Аларик и му зашлеви шамар. — Заслужаваш да ти изтръгна непокорния език от устата!
— Знаех си аз, че я обичате — промърмори Ричард в отговор и се усмихна доволно.
— Каква преднина имат?
— Около час, милорд.
— Предполагам, че са поели към крайбрежието. Ако побързаме, можем да ги засечем по стария римски път.
— Слушам, милорд.
Бе паднал вече здрач, когато Ерик нареди на хората си да спрат. С похотлив поглед той взе Фалън от коня, занесе я до един стар дъб и я остави до него. Изтощена до смърт, тя се облегна на могъщия ствол. Чувстваше се разнебитена, а и гърдите я боляха от натрупаната кърма.
Сега вече бе сигурна, че Аларик е загинал, защото в противен случай щеше да дойде, за да я спаси от лапите на северния злодей. Или пък бе още жив, но съзнателно я оставяше на викинга, убеден, че му е изменила.
— Фалън!
Пред нея застана Ерик, този безпощаден великан, а воднистите му очи лъщяха от похот.
— Дълго очаквах този миг — изхриптя датчанинът. — Но той настъпи и ще станете моя — тук и сега.
Фалън го залъга с привидно немощен поглед, след което обаче скочи рязко от мястото си и се завтече през просеката направо към конете, натоварени с ограбени вещи. Грабна първия попаднал й меч и го размаха решително, без да обръща внимание, че наметалото се разтвори и откри голото й тяло.
— Значи искате да си премерите силите с мен, така ли, Фалън! Добре, защо не? Няма нищо по-възбуждащо от жена, която не ти ляга веднага, когато й подсвирнеш. После обаче е най-хубаво!
— Преди да изпълните намеренията си, ще се пронижа с това острие.
— Какви глупости приказвате, Фалън. Знам, че по природа сте боец и никога не се предавате. Нека не разваляме хубавата игра. Предлагам да се бием.
Двете остриета се срещнаха във въздуха и ударите заваляха като градушка.
— Двубоят с вас е истинско удоволствие — изсмя се Ерик.
— Ще ви убия, Ерик Улфсон!
Тя бе по-пъргава от него и той трябваше да отстъпи назад. За нещастие обаче наметалото й се заплете в някакъв увиснал клон, тя се спъна, изпусна оръжието от ръцете си и политна по гръб.
— Предайте се, Фалън! Победена сте! — извика Ерик и по устните му плъзна жестока усмивка.
— Ерик Улфсон! — долетя отнякъде дълбок, силен глас. — Не е ли по-достойно да премерите сили с мъж, вместо с тази слаба жена.
Жив е, жив е, помисли си Фалън и сърцето й подскочи от радост.
— Елате бързо, милейди — обади се Ричард, изникнал изневиделица от мрака и й помогна да се изправи. — Бързо! Да се скрием зад дърветата. Вижте, клането между хората на Аларик и викингите вече започна.
Той тъкмо я загръщаше с наметалото, когато Фалън съзря зад гърба му да се приближава тичащ викинг, размахал секира.
— Ричард! — изкрещя тя предупредително.
— Исусе, Марийо и Йосифе — измърмори той и сръчно изтегли от пояса нож.
Изчака нападателя да се приближи достатъчно близо, направи лъжливо движение с тялото си и заби ножа направо в сърцето му.