Внезапно отнякъде долетя писък, който го прониза до мозъка на костите и той откри недалеч момиче на около петнадесет години с разкривено от страх лице, опряло гръб на някакъв зид. Неподвижните му очи се бяха втренчили в няколко мъже, скупчени около малък огън.
Без да се бави нито миг Аларик се понесе в галоп към групата и скочи от коня с искрящи от ярост очи.
— Какво, за бога, става тук? — изрева той.
Мъжете не отговориха нищо и се спогледаха, ухилени глуповато.
Аларик сграбчи един от тях за яката и го разтърси.
— Французите, милорд… — изскимтя накрая човекът. — Поне двайсетина й се качиха. Нищо няма да й стане, нали, ако и ние си направим удоволствието.
— Бог ми е свидетел, заслужавате да ви избия заради мръсните ви помисли — процеди Аларик отвратен.
Той загърна припадналото момиче в мантията си, вдигна го на коня си и го пришпори. Не след дълго повери Леонора на Фалстаф като му заръча да я заведе при Морвена. Беше твърдо убеден, че съпругата му ще положи нежни грижи за наплашеното дете.
Когато изкъпаха Леонора и я облякоха в нови дрехи, Морвена установи, че малката е извънредно хубава. В душата й се събуди подозрението, че Аларик се е влюбил в момичето и я обзе неистова ревност. От този момент нататък всички нейни действия бяха насочени към едно-единствено нещо — да се отърве колкото се може по-бързо от момичето. Скоро й се откри такава възможност. Синът на ковача, груб и противен момък, си търсеше жена и тя набързо ожени двамата, макар да разбираше, че проявява жестокост.
Не след дълго я посети един родственик, който тъкмо се връщаше от Англия. Младият хубавец Пърт се влюби от пръв поглед в Морвена. В стремежа си да й се хареса той я разглези с комплименти и най-различни прояви на внимание. В крайна сметка неговото ухажване и младежкият му чар оказаха своето въздействие и с всеки изминал ден Морвена го намираше все по-привлекателен и по-привлекателен. Той се опитваше да се съобразява с факта, че тя е омъжена жена, но се случи така, че на втората седмица от престоя му — тъкмо се прибираше от езда — намери Морвена цялата обляна в сълзи.
Смаян от видяното, той се свлече на колене пред нея, твърдо решен да открие причината за плача й.
— О, Пърт! — изхълца Морвена. — Тя се е самоубила! Проклетата пачавра се е самоубила!
Той изобщо не разбираше защо смъртта на Леонора оказва такова въздействие върху Морвена и защо любимата му се упреква.
— О, Пърт — изхълца тя отново и се отпусна на гръдта му.
В този миг младежът забрави всичките си добри намерения, взе я в прегръдките си и започна да я теши с нежни целувки. Морвена не се съпротивляваше дори и когато целувките му станаха по-страстни. Отдаде се както на ласките му, така и на самосъжалението. Чувстваше се жестоко измамена, тъй като Аларик се бе влюбил в момичето. Отгоре на всичко той й се подигра като повери малката на грижите й.
Когато Пърт й призна любовта си, тя склони да го приеме в своята спалня.
На следващата сутрин Морвена се събуди първа и съзирайки младия мъж в съпружеското ложе, съжали искрено за стореното. Но вече нищо не можеше да се промени.
Тъкмо се канеше да стане, когато ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе Аларик. Тя изписка и както беше гола се завтече към него и се свлече в краката му.
— Милост, милорд, милост! — зарида тя.
Аларик я блъсна встрани, тръгна към леглото с изваден меч и отметна завивката, под която се гушеше Пърт. Изплашен до смърт, любовникът на Морвена с треперлив глас замоли за пощада.
— Замълчете! — сряза го Аларик. — Дръжте се като мъж!
После сграбчи гневно дрехите и меча на младежа и му ги хвърли.
Морвена все още лежеше на пода и плачеше неутешимо.
Аларик бе известен за смъртта на Леонора, но причината за самоубийството й си оставаше загадка за него. Знаеше само, че тази, на която я бе поверил, разчитайки, че ще се погрижи за нея, носеше вина за смъртта й. А сега, като капак на всичко, откри, че тя го мами с друг мъж.
Стисна зъби и впери поглед в ридаещата жена. В този момент бе наясно със себе си — не напуснеше ли незабавно стаята, щеше да се пролее кръв.
— Престанете да леете сълзи, Морвена! Аз ще…
Прекъсна насред дума и се обърна рязко — тъкмо навреме, тъй като в този миг Пърт вече замахваше с меча си. Аларик отби удара, но не можа да овладее оръжието и прониза младежа.
— Проклет тъпак! — извика той. — Колко глупаво! Да умреш заради една-единствена нощ с лека жена!
Още докато произнасяше тези слова, той се засрами от себе си. Все пак Морвена бе негова съпруга пред бога и хората. Трябваше да я вземе в обятията си и да се опита да я разбере. Та нали я обичаше! Поне до този ден си мислеше, че я обича.