— Смирението ти, принцесо, ме развълнува дълбоко. Ето, чак очите ми се насълзиха… И така. Конят ми трябва да се почисти, а шлемът и мечът се нуждаят от излъскване. Като свършиш и с тях…
— За бога, колко време смятате още да стоите тук? — възкликна Фалън неволно.
— Ами не знам още — отвърна той развеселен, — може да поостана и повечко. Кой ли мъж няма да се почувства поласкан, ако му прислужва принцеса.
Той се засмя, хвърли се върху оправеното легло и скръсти ръце зад главата си.
— Най-добре е да започнеш веднага.
Напускайки стаята, тя му хвърли последен гневен поглед.
Един от пажовете го обръсна, след което Аларик слезе в залата. Там вече го очакваше Харалд. Бяха се уговорили този ден да отидат и да огледат на място имота на Аларик.
След завръщането си от имението Аларик реши да провери как Фалън е изпълнила нарежданията му и се отправи към конюшните. Видът на врания кон, който изцвили тихо при пристигането му, го изненада приятно. Кожата му бе почистена, гривата сресана, а копитата искряха от чистота. Внезапно обаче долови гласове пред конюшните. Погледна иззад ъгъла и какво да види: Фалън си седеше на една купа сено, дъвчеше сламка, а очите й издаваха, че е в най-добро разположение на духа. Погледът й следеше младия Боклар, който най-прилежно лъскаше щита на Аларик и същевременно от устата му се лееше любовна песен.
Гледката го развесели. Малка никаквица такава, помисли си той, гледай как е нагласила нещата. Влюбеният Роже върши нейната работа, а тя го гледа и се изтяга лениво като котка на припек.
Внезапната му поява изплаши Фалън, а клетият Роже напразно се стараеше да скрие огромния щит зад гърба си.
— Какво държите зад гърба си, друже? — поиска да узнае Аларик с ласкав глас. — Я гледай! Че това бил моят щит! И какво търси там моят щит?
Двамата впериха виновно очи в него.
— О, милорд, помислих, че… реших да… мъничко да помогна на младата дама, защото… защото този щит е много тежък за нея — запелтечи загубилият ума и дума Роже.
— Мда, разбирам. Четката за почистването на коня, и тя сигурно е твърде тежка за младата дама, нали?
— Всичко, свързано с вас, за мен е тежко бреме — оповести Фалън със захарен гласец.
— Това все пак наказание ли е или напротив? Разбира се, откъде ли може да знаеш ти? Сигурно за теб не представлява трудност да накараш другите да вършат твоята работа, нали?
— Милорд, аз исках само да помогна — обади се Роже отново.
— Ако искате наистина да й помогнете, по-добре не й вършете работата. Младата дама има право на избор… или ще направи това, което й заповядам, или пък…
— Или? — попита храбро Роже.
— О, тя знае добре какво искам да кажа — отговори Аларик със скрита заплаха в гласа.
Фалън го изгледа и погледите им се вкопчиха един в друг.
Най-сетне тя се изправи, дръпна щита иззад гърба на Роже и се запрепъва под тежестта му. После се спря и погледна младежа с пленителна усмивка.
— Ах, моля ви, сър, изпейте ми още една песен.
Смутен, Роже обърна поглед към Аларик.
— Графе, нали не възразявате вашият приятел да ми прави компания докато работя?
— Нямам нищо против. Стига да не работи вместо вас.
В къщата Едит го прие с привичното си дружелюбие. Напомняше му много на Матилда, съпругата на Уилям.
— Аларик, струва ми се, че искате да се изкъпете и банята ще ви е от полза. Веднага ще изпратя слуга да приготви всичко.
— Права сте, Едит, вие сте истински ангел. Харалд е за завиждане, че има такава съпруга — рече Аларик сериозно.
В стаята си той се разсъблече и влезе в коритото. Отпусна се назад и потъна в размисъл. Как да убеди Уилям да освободи Улфнот? И как ли дукът щеше да възприеме факта, че вероятният престолонаследник се казва Едгар Ателинг?
В този миг нещо падна в благоуханната вода.
— Това е сапун — чу той гласа на Фалън.
— Ти пък какво правиш пак тук?
— Донесох ви щита и меча, милорд. Всичко е изпълнено.
Тя потопи ръка във водата и по лицето й се изписа ужас.
— О, водата ви е изстинала!
Аларик си спомни веднага една много сходна ситуация.
— Фалън…
Тя обаче хвана бързо котлето.
— Фалън, предупреждавам те…
Но беше вече късно. Тя изля безмилостно врялата вода върху му. Той изруга, дръпна я за ръкава и я притегли над коритото.
— Тръгвам си веднага… ако ме пуснете — изхлипа тя.
— Първо обаче ще ме изслушаш! Ако някога пак те обземе желанието да ме ядосаш, помни, че ще ти го върна тъпкано. Вече не си дете и затова вече няма да ти прощавам. Кълна се, че ако отново ти хрумне да ме попариш, ти също ще цопнеш във врялата вода. Нали знаеш, че ако ми падне случай, най-охотно ще те напердаша. Разбра ли какво искам до ти кажа?