— Нижел, ти ли си? Ела да ми долееш още малко вода.
Фалън позна начаса този дълбок глас и замръзна на място.
— По дяволите, Нижел, не чуваш ли какво ти казвам? Размърдай се, момче! Няма да карам дамата да ме чака, я!
Боже, онази, червенокосата, била дама, помисли си Фалън с неприязън. Само варварин може да открие нещо хубаво в такава вулгарна жена. Дали пък да не долее гореща вода вместо слугата? Може би тогава той нямаше да махне кърпата от лицето си? Речено-сторено — тя грабна нервно котлето и се наведе разтреперана над коритото.
— Нижел — повтори той нетърпеливо и направи точно това, от което тя се боеше. Фалън пусна котлето и понечи да избяга. Но закъсня. Аларик я хвана за китката и я притегли в коритото.
— Пак ли вие?
Тя лежеше безпомощна върху коленете му, а мократа рокля прилепна към тялото й. Отчаяно се опита да се измъкне от хватката, но напразно.
— Пуснете ме — изкрещя тя. — Проклет нормански плъх!
Вместо това обаче той я притегли още по-плътно към себе си. За неин ужас зърната на гърдите й набъбнаха от интимното съприкосновение с тялото му. Изпита усещането, че е разсъблечена — мократа рокля бе станала напълно прозрачна. Когато осъзна каква гледка представлява за мъжките му очи, цялата поруменя от срам.
А неговият поглед наистина се спусна, жаден и безсрамен, надолу до твърдата й гръд, за да се завърне веднага след това обратно на лицето й. Синевата на очите й, копринената черна коса, полуотворените устни, твърдите, стегнати гърди — всичко това направо го подлудяваше. Устните му се впиха в нейните, ръцете му се плъзнаха леко и нежно по гърдите и погалиха втвърдените зърна. В този миг тя усети как езикът му проникна в устата й и любопитно се заигра там.
Едновременно замаяна, уплашена и възбудена, тя почувства подсъзнателно, че в нея набъбват сокове и сладостни тръпки разтърсват тялото й. Как е възможно, помисли си тя, да мразиш някого толкова силно и същевременно той да събужда в душата ти такива чувства?
Устата му се откъсна внезапно от нейната и тя се завърна в действителността.
— Копеле! — изхълца Фалън с подути, треперещи устни.
— Дъще на Харалд, предупреждавам ви!
— Мразя ви, мразя ви — прошепна тя с учудващо дрезгав глас.
Той се засмя незлобиво.
— Може би ще извлечете поука от днешния инцидент. Можете да си играете там с малчовците и да ги карате да ви играят по свирката, но ви съветвам никога да не предизвиквате зрелия мъж, защото ще получите точно това, което той е в състояние да ви даде. А сега изчезвайте от коритото ми, преди да е станало много късно.
Тя трепна уплашено, усещайки през мокрите си дрехи високо изправения атрибут на неговата мъжественост, подхлъзна се и се стовари с цялата си тежест върху него. Той я притисна здраво в обятията си и се изправи заедно с нея.
— Кажете ми, милейди, какво целите с тези игрички? Колко пъти да повтарям, че предпочитам да се къпя на спокойствие. И ако не се лъжа, най-сетне ми се удаде да ви изплаша.
— Ще викам! — заплаши го тя.
— Ами викайте — засмя се той миролюбиво. — Всъщност аз съм човекът, който трябва да вика. И не си мислете, че можете да се скриете зад гърба на баща си. Защото ние двамата с него сме максимално искрени един към друг.
Притиснал я здраво към себе си, той излезе от коритото, след което я заспуска бавно по тялото си, докато накрая краката й допряха пода. Усмихна се лъчезарно и впери поглед в широко разтворените й очи.
— Струва ми се едва ли не, че ако имаше как, най-охотно бихте ми се отдали?
Изпреварвайки опита й да го удари, той бързо изви китката й зад гърба.
— Няма ли най-сетне да се държите прилично, по дяволите!
Фалън му отвърна с ритник по пищялката.
— Как може да сте толкова надменен! — процеди тя. — По-скоро ще позволя да ме възседне истински дявол, някой беззъб просяк или хром крадец! А сега ме оставете!
За нейно учудване той наистина я пусна. Цялата вир-вода, тя се запрепъва непохватно към вратата.
— Фалън?
Обърна се импулсивно. Това, което видя, спря дъха й. Той стоеше пред нея — могъщ войн, горд Адонис, мускулест и опален от слънцето, строен, мокър, с изправено копие, готово за бой.
— Вече не сте дете, Фалън. Следващия път едва ли ще бъда толкова търпелив. Така че в бъдеще ме оставете на мира.
Вбесена, тя тръшна вратата зад себе си. Но в този миг се сети, че излиза от стаята на мъж и видът й не подхожда съвсем на една млада дама. За щастие обаче поради напредналия час не я забеляза никой и тя стигна безпрепятствено до стаята си.