Разсъблече се бързо, навлече нощницата и се пъхна в леглото. Лятната вечер бе топла, но тя все още трепереше от студ и притегли завивката до брадичката. В този миг не бе в състояние да мисли нито за клетвата на баща си, нито пък за дилемата, пред която бе изправена Англия. С разтреперани пръсти тя докосна устните си, които все още носеха печата на неговата целувка.
Девета глава
На следващата сутрин не успя да поговори с баща си на четири очи. По решение на Уилям всички бяха отишли на лов, тъй като вечерта щеше да се състои прощалният банкет за графа на Есекс.
От една страна Фалън се радваше безмерно, че най-сетне ще отпътуват, но от друга, животът в норманския двор в известен смисъл й допадаше. Тук винаги цареше голямо оживление и тя се запозна с много интересни хора, от които научи най-удивителни неща. Испански танцьори например й разказаха за храбрия герой Ел Сид; духачи на стъкло от Венеция й обясниха изкуството си; една египтянка пък, прислужничка на Матилда, й разказа за огромните пирамиди, които служели за гробници на фараоните. Фалън разбираше още отсега, че у дома всичко това ще й липсва.
Ловната дружина се бе събрала в голямата зала. Уилям разговаряше до камината с Харалд и Матилда и Фалън реши да се присъедини към тях. Дукесата й подари чифт ръкавици за лов на соколи, а Робер и Адела пристъпяха възбудено от крак на крак, тъй като за пръв път през живота си щяха да яздят. Аларик все още бе на масата и се задяваше с червенокосата.
На въпроса й коя е тази жена чичо Улфнот отговори, че това е лейди Мери от Тара, потомка на една от ирландските династии.
— И е тръгнала на лов за мъж — продължи Улфнот като й намигна шеговито. — Предполагам, че се чувства отлично в компанията на Аларик. Но той не възнамерява да се жени за нея.
— И защо не?
— Смята я за очарователна, впрочем аз също. Освен това тя е извънредно богата. Но Аларик ми каза, че няма да се ожени никога. Познавам го вече добре и мога докажа, че казва това, което мисли. Много клюки се носят по техен адрес и дори са сключвани облози. Но знае ли някой какво ще излезе от тази работа? Всъщност защо се интересуваш от графа и избраницата му? Да не би Аларик да ти харесва? Защото ако е така, трябва да внимаваш за сърцето си! Той несъмнено е чудесен приятел, но понякога очите му са тъй хладни и жестоки. Боя се, че и сърцето му е като тях.
— О, не, просто съм любопитна — увери го Фалън бързо. — Всъщност ненавиждам този човек.
При тези думи по устните на чичо й плъзна иронична усмивка.
Внезапно вниманието й привлече високият смях на Уилям. Десетгодишната Адела стоеше до майка си и руменина покриваше страните й. Харалд се усмихваше дружелюбно на хубавото момиченце.
— Значи решено — тъкмо казваше дукът. — Адела ви се възхищава, Харалд. За мен от днес нататък дъщеря ми е годеница на благородния есекски граф.
Фалън не можеше да повярва на ушите си. Баща й бе четиридесетгодишен мъж, а Адела току-що бе навършила десет години. Това сигурно беше някаква дебелашка шега. Баща й вероятно е направил комплимент на хубавото дете и това ще да е породило шегата. Просто нямаше друго обяснение.
Обзе я острото желание да остане сама. Когато малко по-късно ловната дружина достигна гората, тя поизостана и свърна встрани.
Гората бе тъмна и тиха. Само от време на време някъде изпискваше птица. Тя се вслушваше в тропота на коня си и понякога вдигаше поглед към върхарите на дърветата, които се губеха в падащата мъгла. Поне на това място Нормандия приличаше на мирен, идиличен кът. Неочаквано обаче някакъв шум я откъсна от мислите й и тя още в същия миг съжали, че не е останала при другите. Вярно бе, че Уилям управлява страната си със силна и строга десница, но все пак не бе състояние да пресече действията на разбойниците и крадците. Дори да извика, никой нямаше да я чуе. Под ръка нямаше нищо друго, освен малък кинжал, подарък от Матилда. Какво можеше изобщо да стори сам-сама против възможните нападатели?
Конят й изпръхтя неспокойно, ушите му се изправиха и той се подплаши. Върху й се сгромоляса нещо тежко и я повлече на земята. Лежащият върху нея мъж я погледна с ядовито стиснати устни, продълговат белег пресичаше една от бузите му. Изпод дърветата изникна и втори мъж, който пресрещна коня й.
Фалън започна да се защищава и закрещя. Белязаният се изсмя презрително.
— Я гледай каква пламенна красавица ни капна в ръчиците! Колкото повече се боричкаш, ангелче, толкова по-голямо ще е удоволствието с теб.
Този мъж не бе рицар, разбира се, а някаква измет, която се нахвърляше върху беззащитни жени. Ръката й стисна здраво кинжала, но не бе сигурна дали ще е в състояние да убие човек.