— Я виж какво хубаво, сладко парче си намерихме — ухили се белязаният. — И как хубаво мирише само! Истинска дама, ако не ме лъже носът. Тя и не подозира на какви хубави неща ще я науча.
— Хайде, давай по-бързо, след теб съм! — извика вторият нетърпеливо.
Трябваше да действа бързо. Затова с всичка сила заби коляното си в слабините му. Мъжът се преви от болка. Тя използва момента и заби кинжала в тялото му. Разбойникът отскочи от нея с ужасяващ писък.
— Тази вещица ми видя сметката — заскимтя той. — Гледай да я убиеш, друже.
Фалън побягна все направо, по протежение на пътя, който се губеше в мъглата. Усети остри пробождания в гърдите, но продължи да тича. Преследвачът й я настигна, повали я, дишайки шумно и я притисна безмилостно с тялото си. Ръката й все още стискаше кинжала и тя го вдигна, за да го забие в нападателя, но някаква сила изви китката й и оръжието падна в пръстта.
— За бога, Фалън, какво правите?
Някъде от много далеч тя дочу някой да извиква името й. Откъде ли разбойникът знаеше името й?
Този път позна гласа. Изобщо не се помръдна, когато той отметна косата от челото й. После отвори очи.
— О, боже! — промълви тя, останала без глас.
— Бог ми е свидетел, вие умеете да си служите добре с това оръжие! — усмихна се Аларик. — Не предполагах обаче, че ще го насочите и срещу мен.
— Не съм направила такова нещо.
— Моля ви, вие замалко щяхте да ме убиете.
— Жалко, че не съм го сторила. Моля ви, сър, не съм знаела…
— Извиках ви по име.
— Не съм ви чула. Така се страхувах, че…
— Е, вече няма причина да се страхувате.
Той й протегна ръка и тя се изправи. Все още трепереше, но се поуспокои, защото очевидно Аларик бе убил втория нападател.
— Всъщност защо, по дяволите, се отделихте от другите?
— Е, сър, реших да пояздя малко сама.
— Сама? В гората?
— Наистина исках да остана сама.
— Баща ви направо е полудял от притеснение. Хайде, идвайте. Бог ми е свидетел, не мога да го упрекна, че се е разтревожил толкова за вас. Вие примамвате мъжете както светлината молците… оръженосци, благородници, а сега дори и… крадци!
Внезапно заваля пороен дъжд.
— По-бързо — подкани я той настойчиво.
Тъй като нямаше друг избор, тя се запрепъва след него. Той забеляза, че тя го следва трудно, вдигна я на ръце и я пренесе до една просека, където изсвири пронизително с уста. От гората изскочи враният кон, Аларик я намести отпред на седлото и се метна зад нея.
След няколко минути стигнаха до малка, необитаема къща.
— Ще заведа коня в конюшнята — каза той и я остави пред вратата.
Фалън само кимна с глава. Какво друго й оставаше, освен да се примири с положението, в което се намираше?
Къщичката се състоеше от едно-единствено помещение — оскъдно обзаведено, но чисто. Тя сне мокрото си наметало и отиде до опушената камина, за да провери дали има дърва.
В този миг вратата се разтвори широко и Фалън разпозна силуета на Аларик. Някъде далеч зад него светкавица освети небосвода. Той влезе с големи крачки, остави седлото на пода и затвори вратата. После приклекна до Фалън и запали сръчно огън. Не след дълго в стаичката стана топло.
— Трябва да си съблечете мократа рокля — предложи той.
Полудял е напълно, помисли си тя. Какво безсрамие! Да иска такова нещо от нея!
— Отдолу имате и риза — засмя се той, забелязвайки израза на лицето й. — Ако си свалите роклята, ще изсъхне по-бързо.
— Ще си остана така, благодаря — отклони предложението тя.
Детинското й държане го подразни, той изруга и донесе проста кожена завивка от леглото в ъгъла.
— Как може да сте толкова неразумна! — извика той ядосан и я изправи на крака. Развърза колана й с бързо движение, подхвана роклята за ръба и отведнъж я съблече през главата й. После я уви в кожената завивка.
— Така е по-добре, нали?
След като окачи двете наметала близо до огъня той съблече ризата и туниката си. Фалън премести смутено поглед към танцуващите езици на пламъка.
О, как го мразеше само! Всяка фибра на тялото й го ненавиждаше. Та той дори не се посвени да я удари! Вярно, че бе рицар, но в надменното му държане не можеше да се открие и капка финес или вежливост. Накратко, самото присъствие на този противен незаконороден норманин я изпълваше с безпомощна ярост.
И все пак предния ден тялото й тръпнеше в наслада под неговите ласки. Как е възможно това, недоумяваше Фалън.
Дъждът все така барабанеше по покрива, Фалън протегна ръце към огъня, при което кожената завивка се свлече от раменете й.