Фалън последва баща си навън. Той се облегна изнемощял на стената и каза примирено:
— Направих опит… Вярвам, че Едуард наистина е обещал трона на Уилям и затова си казах мнението съвсем ясно. Но англичаните отхвърлят категорично неговата кандидатура. Ех, да можеше кралят да дойде в съзнание, за да изрази последната си воля.
— Татко, знам, че норманите ви принудиха насила да дадете това обещание. Ако не им бяхте обещали, щяхме и досега да сме техни пленници като клетия Улфнот. Не бива да сте лоялен спрямо човек като Уилям!
— Може би кралят все пак ще се произнесе… колко по-лесен би бил изборът, ако той съобщи решението си.
На четвърти януари Едуард най-сетне дойде в съзнание. Отначало той обиколи с поглед събраните край него графове, сюзерени, свещенослужители и близки родственици, след което започна да говори. В началото гласът му потрепери, но постепенно укрепна.
— Присъни ми се сън, приятели мои. Разхождах се дълго с двама монаси, които познавам от Нормандия. Сега и двамата са покойници. Та както казах, разхождахме се дълго, монасите и аз.
Защо не споменаваше името на наследника си? Какво целеше като разправяше съня си? Всеки в стаята си задаваше тези въпроси, но никой не посмя да го прекъсне.
— Бог е прокълнал страната ни, защото всички до един сме грешници. Една година след смъртта ми Англия ще потрепери и застене от ужаси и насилия, защото ще я връхлетят демони и ще я опожарят. Всемилостивият бог ще сложи край на кръвопролитията едва тогава, когато зеленото дърво, разцепено на две от светкавица, отново се срасне, пусне листа и роди плод.
Присъстващите мълчаха, тъй като Едуард бе известен със способността си да предсказва бъдещето. Единствен епископът на Кентърбъри измърмори, че кралят бълнува.
— Не скърбете за мен — продължи умиращият. — Молете се за душата ми, защото съвсем скоро бог ще ме прибере.
В очите на Фалън проблеснаха сълзи, а кралицата изхълца високо и хвана ръката на съпруга си.
— Бог да ви възнагради за търпението, което проявихте към мен — обърна се Едуард към нея и сложи ръката й в ръката на Харалд.
— Желанието ми е вие да се погрижите за моята кралица, Харалд. Нека получи почестите, които й давах и аз. Поставям благото на тази жена и на кралството в ръцете ви. Почитайте я като кралица и ваша сестра. Съберете чужденците в двора и ги накарайте да положат нова клетва за вярност пред вас. Ако решат да се завърнат по родните си страни, осигурете безопасността им до техните граници. Искам да ме погребете в новата църква, с всички почести, полагащи се на крал. Не дръжте в тайна вестта за моята смърт, напротив, нека поданиците ми научат колкото може по-бързо, за да се помолят за мен, клетия грешник.
Изтощен, той се отпусна на възглавницата, усмихна се и отново изпадна в безсъзнание.
В стаята се възцари тишина. Всички погледи бяха насочени към Харалд. Епископите пристъпиха напред и миросаха умиращия крал.
Фалън взе ръката на леля си, а мъжете напуснаха стаята. Скоро цяла Англия щеше да узнае последните думи на краля.
— Кралят е мъртъв! — оповести тържествено един от епископите.
Кралицата отново се разплака. Харалд и Фалън се оттеглиха дискретно, за да й дадат възможност да се сбогува със съпруга си.
В залата ги пресрещна Улфстан от Устършър.
— Харалд, Съветът на великите ви очаква!
Фалън проследи баща си с поглед и се облегна на стената. По някое време прозвучаха силни викове и тя разбра, че Съветът на великите е определил баща й за наследник на Едуард.
Видя го отново късно вечерта, малко преди да си легне.
— Едуард ще бъде погребан утре сутринта в Уестминстър — съобщи той. — А следобед… ще ме провъзгласят за крал.
Нито очите му, нито пък гласът издаваха дали се радва или не.
— Радваш ли се, че ме избраха?
— Според мен няма по-подходящ човек от вас. Ако вие се радвате, ще се радвам заедно с вас. Ако ли не, надявам се поне, че ще мога да ви крепя и помагам.
— Никога не съм искал да заема трона. Но изборът на Съветът на великите, които олицетворяват закона и властта на Англия, падна върху мен. Ще се опитам да бъда добър и справедлив монарх. Утре ще се молим за душата на Едуард, каквато бе и неговата воля. А сега отивай да спиш, миличко.
Той я целуна по челото и излезе.
Фалън не можа да заспи дълго време. Последните думи на Едуард просто не й излизаха от ума. Какво ли означаваше сънят му? А страховитото предсказание? Щеше ли то да се изпълни?
На следващата сутрин в новата църква се състоя заупокойната литургия и Фалън седна до леля си. А на тържествена церемония същия следобед обявиха баща й за крал. На въпроса на архиепископа дали приема Харалд за свой крал, насъбраното множество единогласно изрева „Да живее!“. След това баща й положи клетва пред поданиците си. Той им обеща мир, справедливост и милосърдие. След миропомазването му връчиха знаците на върховната кралска власт: пръстен с печат, меч, корона и скиптър.