Аларик погледна замислено през прозореца и поклати тъжно глава.
— Харалд не е глупак, фактически той управлява Англия в последните десет години. Народът иска англичанин на трона, а Харалд е такъв. Той обича мира, но ще се бие, ако го предизвикат. Съветът на великите е избрал него и поданиците му също го одобряват.
Аларик се поколеба за миг и отправи поглед към Уилям. Опасяваше се, че дукът не е склонен на отстъпки.
— Ако наистина искате да притежавате Англия, трябва да си я вземете със сила. Но ще се лее много кръв!
Уилям сякаш очакваше този отговор, тъй като кимна мрачно.
— Погрижете се за среща с най-важните ми съюзници… братята ми, графовете на Йо, Мортен и Авранш. Фиц-Осбърн също ме посъветва да действам, така че започваме. Харалд иска война, добре, ще я има тази война. Знам, че сте на моя страна. Знам също, че ще съберете войска и ще я предвождате. Щом като участта ни е да бъдем завоеватели, нека го сторим заедно. Още сега ще изпратя официален протест до Харалд. Отделно вие потегляте за Англия, за да предадете предупреждението ми на Харалд. Добре ще е, ако го склоните да се предаде.
— Ще изпълня волята ви, Уилям — въздъхна притеснено Аларик.
Разбираше много добре, че мисията му ще претърпи неуспех, но пък се радваше, че ще се види поне още веднаж със стария си приятел, преди да се сблъскат на бойното поле. Може би щеше да срещне и Фалън, чийто образ го преследваше не само в сънищата му, а и когато споделяше леглото си с други. Въпреки усилията, които полагаше, просто не можеше да забрави тази жена.
Единадесета глава
Фабиони задаваше отсечено прецизните си напътствия. Фалън само кимна зад наличника на шлема си. Широкият меч на учителя й затанцува пред нейното лице и тя парира атаката.
— Браво! — извика Фабиони.
Беше невисок, подвижен човек с тъмна къдрава коса. Фалън му се възхищаваше, тъй като със своите умения бе надделял над стотици и по-едри, и по-силни противници.
— Пъргава сте като котка, милейди и имате остро зрение — похвали я той и се поклони ниско. — Нека сега да си починем няколко минути и след това продължаваме.
Фалън кимна задъхана и приседна на една пейка. Баща й не бе особено доволен, че отново е започнала да се упражнява, но тя настоя и в крайна сметка уроците продължиха.
Макар графовете Едуин и Моркър да присъстваха, когато Съветът на великите обяви Харалд за крал, те въпреки всичко останаха с впечатлението, че решението е взето без тяхно участие. Веднага след това Харалд замина за Йорк, придружен от дъщеря си, епископ Улфстан и други приближени. Кралското посещение зарадва местните хора, още повече, че Едуард никога не бе идвал в Йорк. Пусна се дори слух, че Харалд не би отказал да се ожени за сестрата на двамата графове. Фалън разбираше, че едно такова споразумение ще бъде изгодно за баща й, тъй като Моркър и Едуин му бяха необходими като съюзници. Междувременно те отдавна се върнаха в Лондон и сватба все още нямаше. Наближаваше Великден. На остров Торни Фалън и баща й очакваха Съветът на великите да се събере след Светата литургия.
Харалд се намираше в изключително затруднена ситуация. Две седмици след коронацията, Уилям оповести официално своя протест. Свен Улфсон от Дания, братовчед на баща й и син на племенника на крал Кнут, сякаш също се канеше да изяви претенциите си върху английския трон. Жестокият крал на Норвегия Харалд Хардрада винаги бе готов да воюва. Опасност представляваше дори и Тостиг, братът на Харалд. Според слуховете той обикалял най-различни дворове и търсел съюзници, за да си възвърне графството. Харалд загатна на дъщеря си, че се съмнява в здравия разсъдък на брат си. Тостиг бе обявил Едуард за свой смъртен враг и заплашваше, че ще си отмъсти жестоко. Харалд не бе в състояние да му възвърне имотите, тъй като останалите сюзерени го отхвърлиха категорично. Вдовицата на Годуин от своя страна горко оплакваше съдбата на двамата си сина Тостиг и Улфнот. Първият от тях живееше в изгнание, а вторият бе пленник в Нормандия.
Още от самото начало Харалд се готвеше за война. Ядрото на армията му се състоеше от храбри, опитни войни, воювали още с баща му в Уелс. Останалите обаче не бяха и помирисвали битка.
— Делън — възкликна Фалън радостно.
Откакто коронясаха баща й, тя почти не бе виждала червенокосия си годеник. Той пътуваше постоянно, за да набира войници и да подготви народа за предстоящите изпитания.
Той вдигна учудено вежди, когато видя любимата си. Тя носеше привичните за англичаните кожени доспехи, както и широкия си меч, изработен специално за нея.
— Хей, какво става? Да засрамите мъжете ли искате? — реши да я подразни той.