Аларик се съсредоточи незабавно върху новия противник, който всъщност не съществуваше. Забеляза твърде бързо грешката си, но Фалън вече бе опряла острието на меча си в гърлото му и се усмихна сладко-сладко.
— А кой приказваше за честност, а? — попита той вбесен.
— На бойното поле такива думи не важат, сър. Не бяхте ли вие, който преди малко ми обяснява това правило?
Изражението на очите му не издаваше какво чувства в момента, а Фалън не можеше да сдържи триумфа си. За съжаление тя разбра твърде късно, че радостта й е преждевременна. Защото той се възползва от отпускането й, дръпна се назад, замахна и изби оръжието от ръката й. После скочи върху нея и я събори. Тялото му я притисна към земята и по устните му заигра иронична усмивка. Стана подчертано нехайно и я изправи на крака.
— Ще трябва да се преоблечете веднага, милейди.
При тези думи тя осъзна, че стои пред него с разголени гърди. Гъста руменина покри лицето й и тя изпищя. Замахна и му зашлеви звучен шамар. Вторачи се страхливо в лицето му, по което ясно личаха следите от пръстите й. За нейна изненада той само се поклони.
— За мен беше удоволствие. Както винаги.
Напълно объркана, тя проследи с поглед как се отдалечава с широки крачки. Защо ли беше дошъл в Англия?
Омразата й отново пламна. Самоувереността му буквално я разяри.
— Да го вземе дяволът дано — извика тя от все сърце.
За съжаление пожеланието й не се изпълни и по време на вечерята се наложи да седи до него. Делън пък бе в долния край на масата и я наблюдаваше внимателно. Харалд и Аларик водеха сериозен разговор и гласовете им издаваха, че развитието на събитията ги огорчава дълбоко.
— Вие знаете добре, Аларик, че никога не съм искал да ставам крал. Но това бе последната воля на Едуард и решение на великите.
— Уилям иска да знае дали ще спазите обещанието си да се ожените за дъщеря му.
Фалън чу случайно тази реплика, задави се с една хапка и се разкашля неудържимо. Харалд я изгледа укорително, а и Аларик, раздразнен от ненадейното прекъсване на разговора, й хвърли мрачен поглед. В смущението си тя хвана нервно бокала и напрегнато се взря в баща си. Аларик също посегна разсеяно към същия бокал, докато погледът му следеше внимателно Харалд. Ръцете им се докоснаха и върху бузите на Фалън избиха яркочервени петна.
— Той не може да е казал това! — отвърна Харалд неспокойно. — Уилям знае много добре, че това си беше безобиден разговор, комплимент за едно хубаво и добре възпитано дете. И все пак като граф за мен щеше да е висока чест да стана част от семейството на Уилям. Като английски крал обаче, не мога да взема жена от чужда страна без изричното разрешение на Съвета на великите. Също така не мога да изпълнявам стари обещания, засягащи децата ми. Сега животът ми принадлежи на короната.
Фалън се взря изненадана в баща си. Той й отвърна с бърз поглед и сведе очи.
— Напълно разбирам в какво положение се намирате, но не мога да не проявя разбиране и към Уилям.
— Това означава ли, че ще се биете на негова страна?
— Да.
Фалън се пресегна към бокала и го изпразни на един дъх. Очите й помръкнаха и погледът й се спря на Делън, който, объркан и наранен, я гледаше втренчено.
— Значи все пак в гърдите ви тупти сърце? — рече Аларик иронично. — Кажете ми, онзи млад рус мъж с хубавата брада, когото победихте днес, той ваш бивш любовник ли е?
— Бивш какво…?
— Е, вярно, че ви наричат принцеса, но тъй като времената се промениха, може да ви пожертват като залог за благото на Англия.
— Заблуждавате се дълбоко — отвърна тя ледено. — В такава ситуация няма да изпадна.
— Да, все така горда и непреклонна. Може и да наложите волята си… но онзи клет младеж там, който така явно ви обожава, той наистина предизвиква съчувствието ми.
— И по каква причина, ако смея да попитам?
— За съжаление е всеки, който ви обича. Вие притежавате огнен темперамент, смирението ви е чуждо, горда и опърничава сте като дива котка. Нуждаете се от истински мъж, а не от мил младеж. Мъж, който знае как да ви опитоми.
Фалън се облегна назад и се усмихна развеселена.
— Да не би да смятате себе си за такъв мъж?
Погледът на Аларик се плъзна предизвикателно и безсрамно по цялото й тяло.
— Може би — отвърна той накрая. — Но както знаете, не мисля да се женя отново.
— Дори и да възнамерявахте да го сторите, аз никога…
— … знам, знам. По-скоро бихте взели сатаната за съпруг, отколкото мен. Или нещо от този род.
— Начинът, по който доказвате антипатията си към мен, ми се струва извънредно странен.
Аларик се засмя от сърце.