— Дошъл съм тук с мирни намерения и съм гост на вашия крал. Ако се опитате да ме убиете, ще се защищавам. Обещавам ви, че преди да умра, мнозина от вас ще се простят с живота си. Разотивайте се по домовете си, добри люде, и не позволявайте да се пролива ненужна кръв.
Няколко души отпуснаха тояги, крясъците преминаха в мърморене и не след дълго утихнаха съвсем.
Няколко минути по-късно Аларик и Фалън останаха сами. Над главите им се разстилаше мрачният небосвод, а кометата се виждаше съвсем ясно.
— Знам, че ме мразите, Фалън. Но се питам, наистина ли ме мразите чак толкова, че насъсквате дори и тълпата срещу мен? Нима искахте да се пролее кръв? Защото ако е така, то скоро ще имате тази възможност.
— Знам, че ще се лее кръв — извика тя разтреперана. — Тълпата трябваше да ви убие! Тогава срещу ни на бойното поле щеше да има един нормански рицар по-малко.
Той я изгледа остро, след което по устните му плъзна саркастична усмивка и той се поклони церемониално.
— Молете се, Фалън, молете се за Англия! А ако в главата ви е останала и капчица разум, молете се и за самата себе си. Защото попаднете ли някога в ръцете ми, госпожице, ще платите висока цена, кълна ви се.
С тези думи той я остави и се отправи с бързи крачки към двореца. Скоро настъпилият мрак погълна фигурата му. Тя вдигна глава и впери поглед в кометата. Може би и за Харалд появата й бе зла прокоба. Дано не е така, помисли си тя.
Понечи да влезе в кабинета на баща си, но видя, че не е сам. Той тъкмо се изправяше от мястото си и пристъпи към Аларик. Двамата се прегърнаха безмълвно. За последен път като приятели.
Дванадесета глава
Изминаха седем нощи преди кометата да се скрие, а от южното крайбрежие запристигаха вести, че е забелязан вражески флот.
По същото време в двореца се появи едър датчанин със сламеноруса коса. Оказа се, че й е братовчед и се казва Ерик Улфсон. Ерик бе принц от царстващата династия в Дания и идваше при Харалд, за да го предупреди, че Тостиг е обиколил Нормандия, Фландрия, Норвегия, Дания и Швеция, с цел да набере войска против брат си. И наистина, корабите по южното крайбрежие бяха част от флота на Тостиг.
Докато Харалд се готвеше да вразуми брат си, Фалън често се озоваваше в компанията на северния си братовчед. Той бе хубав младеж, но не почувства към него симпатия. Особено я дразнеха бледите му сини очи, в които се четеше и възхищение, и похот.
— Ерик прилича повече на Хардрада, отколкото на датския крал — поясни чичо й Леофуайн. — Постоянно се прави на викинг. Казват, че на бойното поле буквално изпада в транс. Доказал го е в многобройни битки по Балтийско море и дори в далечна Русия.
— Защо тогава татко го приема с отворени обятия?
— Защото в момента най-важното е да привлечем съюзници. Датският крал е доволен от сегашното състояние на държавата си, но Харалд Хардрада представлява постоянна опасност за Дания. И изобщо, съветвам ви да бъдете особено учтива с Ерик.
Фалън се опита да бъде вежлива с Ерик, но присъствието му я притесняваше. Една вечер, както си седеше до нея, той целуна ръката й, а очите му заблестяха дръзко.
— Бих искал да сме врагове като по-рано. Щях да ви отвлека на кораба си.
Тя отдръпна ръката си учтиво, но категорично.
— Тези времена принадлежат на миналото — каза тя многозначително. — Тук сте като приятел и наш родственик.
— Вярно е, но някой ден може би ще ме извикате и като съюзник. Тогава с радост ще вляза в битка за вас и ще обърна враговете ви в бягство.
— Благодаря ви, милорд — каза Фалън и си наложи да се усмихне. — Надявам се все пак да не се стига чак дотам.
— О, човек никога не знае. Моля ви, не забравяйте, че съм ваш верен и покорен слуга.
Фалън не можеше да се освободи от чувството, че Ерик е човек, който просто обича да убива. За свое учудване в този миг си спомни за Аларик. И той бе смел мъж, но се ръководеше от рицарския дух и убиваше само, когато трябваше да се защитава.
Тя често усещаше върху себе си неспокойния поглед на Делън. И двамата се бояха, че кралят може някой ден да използва дъщеря си като залог. Но страховете им се дължаха може би на напрежението, което витаеше във въздуха. След коронацията Харалд не си даваше и минута почивка. Потискаше го мисълта, че е престъпил клетвата си пред Уилям, а появата на кометата само засили тревогите му.
Ерик Улфсон придружи Харалд до южното крайбрежие, но до сблъсък между братята така и не се стигна. При вестта, че кралската армия приближава, войската на Тостиг се разпадна и той се видя принуден да отплава на север, за да потърси убежище при шотландския крал. Ерик Улфсон се завърна в Дания, а Фалън придружи баща си на остров Уайт, където бе неговата главна квартира. Надяваше се там, до майка й, той да намери покоя, за който копнееше сърцето му.