Четиринадесета глава
Фалън не помнеше какво й каза Аларик. До съзнанието й достигна единствено вестта за смъртта на баща й и сякаш кама я прободе в сърцето.
Заведоха я в Хейстингс и я сложиха в гола, студена стая. Трябваше да чака, но какво и колко време — не знаеше.
Навън, в предверието няколко души разговаряха за смъртта на Харалд. Идваше й да си запуши ушите, но не го стори. Защото трябваше да узнае истината.
— Стрелата го е улучила точно в окото.
— А после четирима от нашите рицари са го насекли на парчета.
— Казват, че единият от тях бил самият Уилям.
— Може, не знам. Обаче все още търсят трупа на Харалд.
Вратата на стаята се отвори и влезе дебела жена. Тя преряза въжетата, с които бе вързана Фалън и я изправи на крака.
— Allez! Allez! Ти идва с мен! — разпореди се тя грубо. Жената я повлече след себе си. Двете напуснаха крепостта и влязоха в съседната сграда. Минаха покрай големи ведра, в които киснеше пране, встрани от тях готвачи приготвяха ядене на огромни огньове. Нима щяха да я оставят да работи като робиня в кухнята? Всъщност сега вече нищо не я вълнуваше. Може пък така да забрави по-лесно смъртта на баща си.
Спряха пред високо корито с димяща вода. Жената показа с недвусмислен жест, че трябва да се изкъпе. Тази дебела вещица сигурно си бе загубила ума. Да я сварят ли искаха тези варвари? И след това да я изядат в чест на победата?
Ненадейно дебеланата й пъхна голям калъп сапун в ръцете. Фалън поклати глава в знак на несъгласие. Явно щеше да стане жертва на някой насилник — нека тогава да я вземе такава, каквато е.
— Non! — изкрещя тя. — По дяволите, тлъста, норманска курво! Не искам, разбра ли?
Наруганата я изгледа удивена в продължение на няколко секунди и накрая осъзна, че Фалън владее френския език с всичките му нюанси. Тя се овладя и изсвири пронизително с уста. Дотичаха още няколко жени, повалиха Фалън на пода и я разсъблякоха въпреки отчаяната й съпротива. Завлякоха я за косите до коритото и я хвърлиха през глава в горещата вода. Поруменяла от срам, тя се остави да й изтрият тялото и да измият косата й. После една от жените й подхвърли бяла риза и една също така бяла рокля от коприна. Вчесаха й косите и намазаха врата и раменете й с парфюм. Погледът й обиколи разхвърляните наоколо кухненски ножове и през ума й мина да се самоубие с някой от тях. Но още в следващия миг се наруга наум. Как може да е такава страхливка! Да, кралят бе мъртъв, но Англия съвсем не бе поробена. Все още можеше да се спаси отечеството. Всичко зависеше от това, дали ще може да се добере бързо до северната част на страната, където бяха братята й. Като дъщеря на Харалд тя бе длъжна да остане жива и да издържи до горчивия край — така, както бе сторил той.
— Allez!
Фалън изгледа остро дебеланата и се изправи. Наметнаха й дебела мантия, след което се принуди да последва жената. Минавайки покрай масите на готвачите Фалън прибра незабелязано един от ножовете и го скри бързо в гънките на мантията.
На полето извън крепостта горяха многобройни огньове, до които изморените войни разговаряха и се смееха. Дебеланата я бутна в една от палатките, дръпна мантията и я пъхна в ръцете й.
Фалън се запрепъва във вътрешността на палатката. Три свещи горяха върху забити в земята железни пръти. На една ниска маса видя сребърна кана с вино, а до нея лежеше пресен дъхав хляб, както и печено месо. Отстрани бе приготвено широко легло, покрито с фини ленени завивки.
Очите й се разшириха от ужас, когато осъзна с каква цел е доведена на това място. През тялото й премина студена тръпка и тя си спомни страховитите истории, които се разказваха за норманите. След стъпването им на английска земя те опожарявали къщи, изклали добитъка, убивали мъжете и озлочестявали жените.
Тук обаче случаят бе друг. Някой бе положил невероятни усилия да спечели благоразположението й. Изкъпаха я, парфюмираха я, храна и вино имаше в изобилие, а леглото не оставяше никакво съмнение какво щеше да се случи в него.
Не допускаше, че Аларик е измислил всичко това, тъй като не отговаряше на характера му. Кой тогава? Нима графът я е подарил някому? Както се подарява благородна кобила или ловджийска хрътка? Кой ли нормански рицар щеше да се появи, за да поиска възнаграждение за храбростта си?
В този миг в палатката пристъпи някакъв великан, който й се усмихна стеснително. Косата и брадата му бяха накъдрени и й се стори, че вече го е виждала някъде. Къде? Кога? С кого? Не можа да си спомни.
Той я поздрави на родния й език и се извини, че не го знае достатъчно добре. После с треперещи пръсти наля вино в една чаша и й я подаде. С рязък, гневен замах тя изби чашата от ръцете му. Той се наведе смирено, вдигна я и я напълни отново.